Friend Request ~N & Ken~

🎀 30 🎀

Ен имаше още 20 минути от тренировката, а му се искаше вече да е свършил. Въздъхна раздразнено и започна хореографията отначало за стотен път днес.

Беше потънал в танца и чак когато завърши, осъзна, че учителят го наблюдава от няколко метра. Той започна да ръкопляска бавно и му кимна с одобрение.

- Винаги съм знаел, че си перфектен танцьор. Няма начин да не те вземат - Мъжът се приближи и го потупа по рамото. - Справяш се отлично. Можеш да тръгваш за днес. Все пак не бива да се пренатоварваш - И учителят тръгна към друг ученик, викайки отдалече, че трябвало да се движи по-плавно. Ен се ухили, доволен, че най-после е свободен. Преди този час беше писал на Хонгбин и сега трябваше само да реши как да стигне до там.

След като си взе бърз душ и се преоблече, Ен провери възможностите за придвижване. Нямаше директен транспорт, трябваше да се прехвърля два пъти, което никак не го устройваше. До колкото знаеше, фотосесията щеше да приключи до час и нещо и просто нямаше шанс да стигне навреме. С тежка въздишка, породена от мисълта, че остава без джобни за седмицата, той си поръча такси.

След половин час стоеше пред сградата и се чудеше какво да прави.

°

От друга страна, Кен бе вътре, снимайки се заедно с момиче на име Тара, защото го накараха да направи специална фотосесия. Проблемът беше, че тя доста го изнервяше, а той мразеше да не става на неговото. Чакаше просто това да свърши, за да може да пише на Ен... Въпреки че му беше сърдит...

°

Един човек от персонала излезе с цигара в ръка, запали и издиша бавно дима. Чак тогава забеляза чернокосото момче, което стоеше пред входа на склада. огледа го и го попита :

- Какво правиш тук?

Ен се зачуди какво да отговори и накрая просто реши да пробва с въпрос.

- Как върви?

- Тегаво. Тия двамата никак не се обичат, ама пък списанието ги иска точно тях. Фотографът вече ще си оскубе косите, щото моделите само претенции имат, и естествено крещенето пада върху нас - отвърна с безразличие човекът.

- Гадничко.

Мъжът му хвърли поглед тип "все ми е тая вече" и продължи да пуши.

- Ъмм, може ли да вляза с теб? - попита Ен, когато той хвърли фаса на земята и се обърна към вратата. В отговор получи само свиване на рамене и побърза да влезе, преди вратата да се е затворила.