Friend Request ~N & Ken~

🎀 51 🎀

След като не получи отговор от Ен...сивокоското притвори леко очите си, гушкайки по-силно момчето под него и не след дълго заспа.

Телефонът на Кен звънеше като луд ,което го накара да се събуди и да погледне досаднато устройство. Когато погледна часа беше 11:45 и вече трябваше да е в залата. А колкото до звъненето - то беше спряло.

Стана набързо от земята, внимавайки да не събуди Хюк ,облече си спортни дрехи и тръгна да тича към училището.

След 10-15 минути ,когато вече наистина почти нямаше втздух бе стигнал и направо нахлу в залата ,не поздравявайки никой.

Ен танцуваше солото си и тъкмо беше стигнал онази част, която снощи използва, за да го съблазни.

Кен послушно седна на земята зад него, чакайки го да свърши.

След малко чернокоското стигна до края и след като задържа последната поза няколко секунди, се просна на земята, дишайки тежко. След като Кен не му вдигна, той бе започнал да повтаря най-сложните части и цялото си соло, опитвайки се да замести болката в областта на гърдите с такава в мускулите.

Не беше забелязал присъствието на модела и просто лежеше със затворени очи, стараейки се да нормализира дишането.

Кен се приближи до него и, слава на Бога, днес нямаше никой друг затова леко го целуна по корема.

Ен отвори рязко очи и погледна надолу, за да види кой се осмеляваше да го докосва така. Щом видя Кен в очите му проблесна изненада и той повдигна вежда въпросително.

- Ти дойде?

-Извинявай....заспах и...

- Сигурен съм - прекъсна го Ен и се изправи бързо. - Е, ще започваме ли?

-Ако танцуваш като вчера ще е супер.

- В момента не това е на дневен ред - Ен знаеше, че има към 15 минути, преди да дойде долния клас и залата да се напълни, а искаше да пробва цялото изпълнение, затова бързо прекоси помещението и включи уредбата. Зареди песента, на която танцуваха, взе едното дистанционно и се върна при Кен, игнорирайки намусения му поглед.

- Готов ли си? - попита без изобщо да го поглежда.

-Да. Да. -Кен стана и се присъедини към гаджето си.

Двамата изпълниха танца в синхрон, който изглеждаше невъзможен за толкова кратко време. Имаше няколко малки неточности, но успяха да преминат през тях без да спират. Щом заеха финална позиция в залата се чуха бурни аплодисменти и те се обърнаха, за да видят долният клас и преподавателят да им се усмихват широко и да ръкопляскат силно, като някои дори подсвиркваха. Учителят се приближи до тях и ги тупна и двамата по раменете с думите: