Aquiver

Red disagreeables

В неделя кафенето гъмжеше от хора. Едва насмагах да взема поръчките на всички, и да се справя с множеството деца, които се оплакваха, че няма детски кът. Обедната ми почивка беше съкратена от двадесет на десет минути и се наложи да ям нещо от витрината с топли тестени изделия.

Този път, когато Хари звънна, бях сигурна, че ще му откажа. Достатъчно ми беше, че предния път Грег беше разбрал какво става, а и с този постоянен прилив на клиенти...

-     Хей, Ашли - звучеше напрегнат, - нещо против да...?

-    Виж, наистина съжалявам, че пак ще ти откажа, просто пак съм на работа и...

-     Защо ме отбягваш?

-     Какво? Не те отбягвам.

-    О, хайде, Ашли, очевидно е. Друг ли има?

-     Не, просто седмицата ми е натоварена. Вероятно след петък ще се поосвободя, но сега е  невъзможно да намеря вратичка за чукане.

-     Добре, но ако има друг, не е нужно да го криеш от мен. Все пак затова започнахме това, за да не се налага да се обвързваме по някакъв начин. Искам да знаеш, че можеш да поискаш да спрем. Ще те разбера.

-     Не, Стайлс - въздъхнах и направих жест на Грег да почака само секунда още. - Не искам да прекратяваме нищо. Само дето имам, ъм, червени неприятности.

От другата страна се чу истеричен смях и нещо прошумоля, сякаш едва не е изпуснал телефона си.

-     Червени неприятности - захили се отново след кратка пауза, карайки ме да извъртя очи. - Нали знаеш, можеше да ми го кажеш направо? Не сме в трети клас, нямаше да започна да те отбягвам за месец, защото си ме стресирала.

-     Затварям - предупредих.

-     Добре, добре. Обади ми се, когато червените ти неприятности приключат.

До вечерта кафенето се беше изпразнило. Нямаше никого, а тъй като трябваше да затворим чак след час, с Грег решихме да си приготвим латета и да си починем поне малко. Главите ни боляха от бебетата, които групички майки бяха домъкнали със себе си. Кафенетата трябваше да са тихи и спокойни места, нали?

-    Беше, ух, напрегнат ден - той ме погледна с ехидна усмивка на устните си.

-     Съгласна съм.

Вперих поглед през прозореца. Макар отвън да валеше, хората продължаваха да излизат, за да могат да свършат работата си. По улиците беше настанала истинска суматоха.