Aquiver

Hangover

Събота сутрин. Делия ме събуди, нахлувайки вкъщи. Добре ми беше известно къде е прекарала нощта, така че дори не си направих труда да я питам. Тръшна се на леглото по корем, разпервайки ръце на възглавницата. Дори не беше се събула, което беше причината за следите от стъпки по пода. Косата ѝ беше разчорлена, сякаш някой я е скубал като кокошка. Дали пък не се беше била?

-   Мамка му, Ашли, правих най-добрия секс в живота си - промърмори.

Едва я разбирах, защото едва ли не говореше с уста, забита в матрака. В такива моменти се чудех как, по дяволите, и двете се бяхме озовали в медицински университет. Сякаш преди момент бяхме онези безгрижни момичета, които се напиха до припадък в деня, в който завършваха училище. Определено огромна част от тях бяха останали в нас, но сега бяхме някак... Знам ли? Може би с една идея по-зрели. 

-    Това как трябва да засяга мен? - свих рамене и прокарах пръсти през заплетената си коса.

Нямах идея как аз самата съм се прибрала снощи. 

-     О, поне веднъж не бъди такава кучка и се радвай за мен - претърколи се по гръб и сложи ръце на гърдите си.

-     Няма да се радвам за теб, когато този ти разбие сърцето - въздъхнах, изправяйки се.

Стомахът ми стържеше, а Делия сигурно беше изяла всичките ни запаси храна и за пореден път не беше купила нищо. В такива моменти се чувствах твърде използвана, за да е истина. Как можеше да е толкова мързелива и все още да диша?

-     Разбира се, че ще боли, Ашли, но няма да си струва, ако преди това не е било хубаво, нали?

-     Много дълбока си станала - вдигнах вежда.

-     Ами да, пенисът му е като половин литър бира в ония стъклените шишета.

-    За бога... - изръмжах, уморила се да слушам идиотщините й. 

-     Чудя се как го побрах това - очевидно беше решила да ме следва до кухнята. - Трябва да призная, че малко боля... Ама сериозно, Ашли, никога съм свършвала така.

-     Делия, млъквай, преди да ти нахлупя купата с развалена яйчна салата - предупредих я.

Помирихме се за малко, обединени от целта да спрем къркоренията на стомасите си, макар да бяхме още със снощните дрехи и грим. Намерихме някакви стари зеленчуци в плодника на хладилника и решихме да ги използваме, защото и двете нямахме намерение да слизаме до супермаркета. Измихме ги и ги нарязахме, окрилени от мисълта, че имаме поне тях. Колежанският живот беше труден. Един ден ходехме по партита и се отдавахме на живота и забавленията, а на другия нямахме пари и за храна, годна за ядене, и имахме петнадесет есета за понеделник.