Aquiver

Distractions

Понеделник вечерта беше толкова ужасна, че ми се прииска да доприпкам до апартамента на Хари, още преди тапицерията на дивана му да е спряла да мирише на мен. Щом се прибрах, Делия ме нахока, че не съм ѝ върнала обажданията, и се опита да изкопчи от мен някаква информация за това къде съм била. Бях готова да ѝ кажа, преди думите:"Нека това да бъде нашата малка тайна" да нахлуят в съзнанието ми и да ме оставят безмълвна. След това се зарових в купища книжа и записки, което ме накараха да забравя, че всъщност съм гладна. Не хапнах нищо, докато пишех есета, отнемащи ми три часа за един, за което не вярвах, че е възможно до онзи момент. Прекарах цяла нощ в учене, при което изпих толкова много кофеин, че на сутринта се замислих дали е възможно да замести кръвта ми.

Вторник сутринта имах лекции, по време на които все пак заспах, макар усилено да се мъчех да си водя записки. Наложи се Делия да ме разтърси силно, защото трябвало да покажа някакъв признак на живот пред професор Кийс. Част от мен беше кисела и раздразнителна заради недостига на сън, втора - сексуално задоволена за в момента и щастлива, а трета - напълно забравила за номера на Стайлс и това, че неусетно бях сключила сделка със самия дявол.

Следобед се отбих до китайския ресторант на път за общежитията и си взех обилна порция ориз със зеленчуци, добре знаейки, че трябва да се храня, ако искам мозъчната ми система да функционира правилно. Искаше ми се да поспя, но вместо това се отбих и до супермаркета за още кафе и се прибрах, заравяйки глава отново в учебниците. По някое време бях заспала, защото телефонът ми иззвъня и ме стресна.

-   Да - промърморих в слушалката без да видя кой е.

-    Ашли - чу се от другата линия, - звучиш изморена.

-    Да, мамо - намръщих се.

В крайна сметка единствено те двамата с татко бяха отговорни за сегашното ми положение.

-     Да не би да прекъсвам подготовката на бъдещата лекарка? - беше все така жизнерадостна.

-    Едва първи курс съм, позабави малко темпото.

-    Какво, миличка?

-    Нищо - извъртях очи. - Какво правите с татко?

-     А, ние ли... - тя се закикоти и вече можех да си представя, че са в леглото - Взехме си отпуска и се наслаждаваме на малката почивка от болницата. Какво да се прави, работа.