Aquiver

Talk under the stars

Тичах по стълбите само по зелената си риза, която наподобяваше хипи стил и едва закриваше задника ми. Когато стигнах вратата на Хари, краката ми бяха на път да се разпаднат изпод тялото ми, затова задумках по махагоновото дърво с всички сили, които намерих.

-    Ашли? - попита ме объркано, потърквайки очите си.

По начина, по който косата му беше разрошена, можех да кажа, че е задрямал на дивана, където оставих Хавайската пица в стремглавостта си да се изпаря от апартамента му.

-     Знам, че искаш да ме попиташ какво правя тук и защо съм облечена така - изстрелях, давайки му секунда да ме огледа, - но трябва да поговорим. Но на въздух, моля те, да излезем някъде, където няма да има стени и хора, които могат да ни чуят.

-    Добре - сбърчи вежди, - но не мога да разбера защо, след като не изглеждаше така по-рано днес.

Не знаех какво да му отговоря, затова замълчах. Мълчах и докато слизахме, и докато се просвахме на тревата пред общежитията под откритото небе. Беше осеяно със звезди и ми вдъхваше поне малко от спокойствието, от което имах нужда, ако не исках да се побъркам.

-    Извинявай, че реагирах така преди няколко часа - заех се да скубя тревата около себе си, в опит да се разсея с нещо. - И че поставих тези правила и всичко. Не бях сигурна в някои неща, но сега нещата са други. И знам, че сделката ни беше да се придържаме само към това, което се случва в гащите ни, но не мисля, че мога да я спазвам още дълго. Ще се наложи да избереш дали да не се виждаме или...

-    Чакай, какво ми предлагаш? - Хари обърна глава към мен, но аз упорито продължих да се взирам в небето, уплашена да не се размекна съвсем, ако видя красивите му черти.

-     Не знам - признах. - Всичко, в което съм сигурна, е, че не мога така. И че те искам. Не знам какво точно имаше предвид с това "искам много повече", но и аз го искам. Има нещо в мен, което би се съгласило на каквото и да ми предложиш ти. Но ако не се придържаме към двете основни възможности, ще свърши зле. Аз, ти, всичко това.

Затворих очи, когато видях как се изправя в напрегната поза. Можех да почувствам как се навежда към мен, но не исках да се предам толкова рано. Нямаше дори десет минути, откакто бяхме тук, и не можех да му позволява да ме разсея.

Изненадах се, когато осъзнах, че не иска това, а напротив. Целеше да ме предразположи да говоря за това колкото мога. Искаше да изкопчи от мен възможно най-много.