Aquiver

Friend's advice

В събота като по чудо нямаше много работа и с Грег решихме да се насладим на обяда си с по чаша топъл шоколад. Разказа ми всичко, което се беше случило в живота му през изминалата седмица, което включваше новите му чорапи на полка точки и лесната рецепта, която се беше опитал да направи, но не успял.

- А при теб какво става? - попита ме, докато опъваше краката си на съседния стол.

Ако Ева ни видеше сега, щеше да ни уволни на минутата.

- Нищо особено - свих рамене.

- Нали знаеш, че не трябва да отказваш любовта?

Присвих очи насреща му, чудейки се защо беше стигнал до заключението, че имам проблем с това.

- Какво имаш в предвид?

- Казвам, че когато почука на вратата ти, не трябва да я залостваш.

- Това са безмислиците. Свободна съм да правя каквото поискам.

- Не съм твърдял обратното. А ти трябва да се научиш, че има хора около теб, които са готови да те обичат и ти само трябва да им го позволиш. После ще видиш колко по-хубав е животът с тях и ще ги заобичаш и ти.

- Ако се опитваш да ми намекнеш, че си бисексуален и внезапно си получил прозрение, че имаш чувства към мен, ще напусна.

Грег вдигнах ръце, сякаш за да каже, че е невинен, и избухна в смях. Наблюдавах го как се върти насам-натам и се опитва да се успокои, преди отново да застане като зрял човек.

- Имаш чувство за хумор - призна ми, - но не и нужните качества, за да попаднеш в списъка ми с любимци.

- И какви са те?

- Трябва ти пенис и брада. Не виждам да имаш нито едното от двете.

- Кога си надничал в гащите ми? - вдигнах вежда.

- Не избягвай темата, Ашли.

- Млъквай.

След като разбра, че няма как да излезе на глава с мен, Грег прекара останалата част от смяната си в цупене.

Когато се прибрах вкъщи и видях, че Делия отново я няма, отказах да прекарам още една нощ на самота. Извадих визитката на Етън и набрах номера му. Вдигна ми след третото позвъняване.

- Етън Скинър е на телефона.

Едва не се засмях на сериозността, с която беше пропит гласа му.