В понеделник вечерта с Делия вече бяхме твърде гладни и твърде уморени, за да се подложим на още една нощ в компанията единствено на една на друга и учебниците. Звъннахме на момичетата, които ни поканиха в апартамента си, още преди да са чули каквото и друго да било. Взехме само ключовете и излязохме по долнищата на анцузите си и ризите, които не си бяхме направили труд да свалим, след като се прибрахме от университета. Молех се само да не срещнем Стайлс на стълбището, докато се качвахме четири-пет етажа нагоре към стаите на Шона, Челси, Изабел и Хана.
- Ашли! - Изабел изписка, щом отвори вратата - Как си, Делия? Чух, че се виждаш със Сайлъс.
Тя вдигна вежда - сигурен знак, че е любопитна и очаква подробен разказ по темата, преди да затвори вратата след нас.
- Тъкмо вас чакахме - Шона се засмя, надигайки вече преполовената си чаша с течност, която едва ли беше вода.
Учудих се, когато видях Хана в скута ѝ. Обикновено и двете не бяха от тези, които се лигавеха и се точеха по вратовете на хората. Оставяха тази чест на Челси, която я приемаше с отворени ръце. Беше най-голямата любителка на физическия контакт, която можеше да се срещне в "Джон Хопкинс". Отлично знаех това, след като я бях видяла да прегръща професора по Висша математика още на първия си ден.
- Е, разказвай - Изабел подкани Делия.
- Излязохме няколко пъти - най-добрата ми приятелка с радост започна, очевидно нямайки какво да крие. - Чукахме се един-два пъти.
- Трябва ли да питам как беше или сама ще си кажеш? - Челси попита, подавайки ми чаша с уиски и лед, преди да се присламчи до Изабел и да я прегърне.
- Беше огромен. Честно, момичета, вече разбирам защо е излизал с всички от университета. Та той е грамаден!
- Защо изобщо се занимаваш с него, след като сама казваш, че е излизал с всички? - попитах я, целейки да провокирам някакъв проблясък на размисъл у нея.
- Богат е, очевидно знае как да се чука и даже я води на срещи, за да пести от вечеря. Какво повече да иска? - Челси въздъхна, вече плътно увила се около Изабел.
- Прочетете този пост - подадох им телефона си.
- "Животът не е приказка, ако си си изгубила обувката в полунощ, вероятно и пияна" - Делия и останалите избухнахме в смях - А вие какво сте се запрегръщали? - кимна към Шона и Хана.
YOU ARE READING
Aquiver
FanfictionКогато си в колеж и имаш две цели (да си вземеш дипломата и да изпиеш най-много питиета на петъчния купон), сънят не е опция и нещо като "съдбовна нощ" няма. Ето защо когато Ашли Поуел среща Хари Стайлс в онова твърде познато състояние на поето прил...