Най-сетне петък вечер. Бях мечтала за този момент от твърде много време, ето защо, когато Делия ме помъкна на поредния купон, на който щеше да ме изостави, бях на седмото небе. Още от влизането си взех безвкусен пунш и го смесих с някакъв неизвестен вид алкохол, защото всичките бутилки, в които беше, бяха от безалкохолни. Който и да правеше това парти, трябваше много да го е страх да не го хванат.
- Ела да танцуваме - най-добрата ми приятелка беше придобила огромна доза самоувереност след вчерашната среща, - не ми се играят игри.
- Лоялна още преди да ти е предложил? Коя си ти и какво направи с Дикенсън? - вдигнах вежда, изучавайки как чертите на лицето й я карат да придобие суров вид.
- Харесвам го. Богат е, сладък, вероятно и добър в леглото... Както и да е, тази нощ смятам да разбера това.
Ето го доказателството, че отново щеше да ме зареже за едното му чукане. Не, че аз не бих, но поне й си обаждах, че си тръгвам, за да не ме чака.
На импровизирания дансинг, за който служеше подът на хола, имаше изключително малко момчета. Ето защо, когато се изгубихме из множеството момичета, танцуващи едва ли не едно върху друго, се почувствах невзрачна. Ашли Поуел за миг губеше самоувереността си. Какво ми ставаше? Защо изведнъж не харесвах любимата си рокля? Защо забравих как се танцуваше, щом застанах до Делия?
С внезапния спад в настроението ми си появи решението да избягам оттам. Промърморих нещо на най-добрата си приятелка и изхвърчах в двора. Още преди да съм установила защо беше всичко това, вече знаех как да се развеселя. Бях видяла Стайлс през огромните френски прозорци и имах намерение да разбера дали новата ми играчка си струваше. Да, той определено щеше да оправи настроението ми.
Извадих листчето с номера му от чантата си и го набрах. Внимателно го наблюдавах, докато излизаше от къщата, отдалечавайки от шума, преди да ми вдигне.
- Кажи, Поуел? - звучеше някак нетърпелив.
От разстоянието, на което бяхме, не можех да го чуя без помощта на телефона си, но можех да видя как челюстта му изпъкваше, докато дъвчеше вероятно дъвка. Не беше гледка за изпускане. Трябваше да си призная, че бях уцелила десетката с него.
- Къде си? Не знам под каква тайна думичка да го нарека, но ми се прави секс, а мисля, че точно за това ми остави номера си.
YOU ARE READING
Aquiver
FanfictionКогато си в колеж и имаш две цели (да си вземеш дипломата и да изпиеш най-много питиета на петъчния купон), сънят не е опция и нещо като "съдбовна нощ" няма. Ето защо когато Ашли Поуел среща Хари Стайлс в онова твърде познато състояние на поето прил...