Aquiver

Books and beer

В сряда бях пред библиотеката, когато телефонът ми звънна. Имах предчувствие кой може да се обажда, затова просто вдигнах, без да поглеждам екрана.

- Кажи, Стайлс?

- Нещо против да ти правя компания, каквото и да правиш?

Усмихнах се, развеселена от отчаяния му тон. Звучеше така, сякаш два дни без мен е тънал в скука.

- Искаш да стоиш четири часа с мен, докато се ровя из стари дебели книги?

- Да! - едва ли не изкрещя в слушалката - Не, разбираш, Ашли, просто ми кажи къде си и идвам.

Дадох му адреса на библиотеката и влязох вътре, опитвайки се да прикрия усмивката си, за да не изглеждам като някоя с психични проблеми пред хората. Качих се до отдела с науките и си взех нужните книги, а след това се отеглих в читалнята. След около половин час Хари ми изпрати съобщение, питайки ме в коя зала съм. Отне му още толкова да ме намери, но когато успя, се втурна към мен и за момент помислих, че ще ме прегърне.

- Какво ти става? - изкокотих се.

Не се бяхме виждали откакто заспахме заедно на дивана ми, а на сутринта той се изниза, защото Делия щеше да се прибере след пет минути и щеше да го види.

- Сайлъс и Марк са шибани загубеняци - въздъхна, прокарвайки ръка през косата си и тупвайки на отсрещния стол. - Зарязоха ме, за да чукат гаджетата си. Нямам с кого да пия бира, по дяволите.

- Искаш ли да останем тук, докато събера достатъчно записки, а после да отидем в някой стар бар да ядем пържени картофки и да гледаме мач? - предложих, наслаждавайки се на реакцията му.

- Ашли - взъдъхна с широко отворена уста, - сигурна ли си, че не си моят ангел спасител или мечтаното момиче на всички мъже, или богиня, или...?

- Стига с ласкателствата, Стайлс, вече се съгласих.

Продължих да си записвам за пъпната връв, докато той стоеше с голяма, идиотска усмивка на устните си, сякаш току-що му бях предложила да му направя свирка под масата.

- А случайно да знаеш защо приятелката ти е омаяла така приятеля ми?

- За Сайлъс и Делия ли говориш? - вдигнах вежди учудено. - Защото аз бих казала точно обратното, ако е така.

- Шегуваш ли се? - той възкликна - Та, тя му е взела ума! Вчера го питах дали може да ми заеме двайсетачка, а той ми даде още десет по толкова.