Aquiver

Downtown

Сряда и четвъртък бяха адските дни. Имах най-много часове и имаше съвсем малко до предстоящия петъчен купон, че още от кафето на закуската на крак ми се стори, че Делия ми вика да й избера обувки за вечерта. Когато нахлух в стаята й, крещейки, че ще си напълня термуса с бира и ще пия на лекциите за загрявка, тя ме нарече алкохоличка и ме замери с календара. Разочарованието ме застигна, когато видях, че сме още сряда.

Отидох на лекции с лошо настроение и прекарах всичките в непрестанни въздишки, разсейвайки и всички около мен. Когато се върнах, Делия вече беше излязла за своите, затова си опържих яйца. Само това имаше в хладилника, защото скъпата ми най-добра приятелка ме оставяше аз да пазарувам. Ако можеше да е герой от някой филм, със сигурност щеше да е ленивеца от "Ледена епоха".

Учих до тъмно, а после едва се добрах до леглото, не можех и да си помисля за вечеря. Желанието ми за сън стана причината да се успя и макар да бях сигурна, че съм спала цели девет часа, Делия ми се присмя, че имам тъмни кръгове под очите. Нарекох я ембрион, защото в ранните часове го намирах за изключително смешно, а после някак се добрах до университета. Бях изцедена, всичките ми сили последно време отиваха за проклетото медицинско образование. Нямах време дори да се сетя от какво е тази постоянна пулсация между краката ми, пък какво оставаше да се сетя за номера на Стайлс.

Делия ме погна още от вратата, когато се прибрах в четвъртък следобед, ядейки безвкусен бургер. Грабна чантата ми от ръцете, захвърли я на плота в кухнята и ме задърпа към спалнята. Бях на път да я питам дали е вземала нещо незаконно от горните випуски, преди да ме погледне с най-развълнувания поглед, на който беше способна. Познавах го отлично.

-    Какво има? - засмях се, наблюдавайки как сваля и вдига вежди.

-    Имам среща - разпищя се, подскачайки и рахомахайки. - Познай с кого, кога и къде!

Делия беше добра приятелка, но не и когато беше развълнувана. Тогава ставаше леко животозастрашаваща.

-    Не мога - вдигнах ръце, - казвай.

-    Със Сайлъс О'Конъл, Ашли! НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ, ЧЕ ТОЯ СЛАДУР ХОДИ НА СРЕЩИ, БОЖЕ МОЙ! И НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ ЩЕ МЕ ЧАКА СЛЕД ЧАС В НАЙ-СКЪПИЯ РЕСТОРАНТ В ГРАДА!

След като изстреля всичко това, тя ме стисна в мечешка прегръдка, едва не счупвайки някоя кост в тялото ми с изключителна важност. Познавах Сайлъс О'Конъл. Та кой не го познавяше? Най-богатият първокурсник, който беше влязъл в "Джон Хопкинс" с връзките и парите на родителите си. Правеше страхотни купони, защото живееше сам в двуетажна къща близо до кампуса, а и тревата му се славеше с качеството си. Изобщо не беше като останалите момчета, с които най-добрата ми прятелка се беше срещала преди, а списъкът със забивките му едва ли беше по-малък от списъка на първокурсниците и второкурсниците заедно.