Aquiver

Coincidence

Вечерта Делия ме изведе в центъра на града, силно обидена, че напоследък не прекарвам много време с нея (макар тя да беше тази, която отдаваше всяка свободна секунда на гаджето си), и притеснена, че съм пропуснала цели две партита, за да уча.

- Къде отиваме? - попитах я, щом паркира колата си.

- Ще видиш - усмихна ми се самодоволно и ме насочи към входа на сградата.

- Имате ли резервация, госпожице? - хостесата ни попита.

Ясно, беше ресторант.

- На името на господин О'Конъл - най-добрата ми приятелка изчурулика, хвърляйки ми притеснен поглед.

Можех да видя страхът от реакцията ми в очите ѝ, но не казах нищо. Не бях облечена с дънки и тениска, затова не се чувствах не на място, но роклята ми не беше от най-официалните в гардероба ми. Трябваше да има някаква причина, поради която да беше скрила от мен за тази среща. Не вярвах да иска от мен да съм отново трето колело.

- Ашли, запознай се с Хари - Делия успя да каже измежду целувките, с които Сайлъс я засипа. - Единственият му свободен приятел е. Представяш ли си?

Устата ми едва не зейна, когато го видях. Косата му беше толкова разрошена, сякаш току-що беше станал от леглото. Носеше обичайните черни джинси, но този път с бяла тениска. Имаше много, много отегчен вид, докато не ме видя. Устните му оформиха добре познатата ми самодоволна усмивка и погледът му се плъзна по тялото ми. Личеше си, че е одобрил това, което видя, когато протегна дланта си към мен. Приех я, посрещайки многозначително очите му. Знаех, че не съм го усетила само аз. Беше като внезапно подръпване към него, сякаш вътрешно ми се молеше да се кача върху масата и да разтворя крака за него. Бях сигурна, че е така.

- Сега какво се очаква, да се целунем ли? - вдигнах вежди, макар че го бяхме правили повече пъти, отколкото можех да преброя.

Щом Делия беше забравила, че бях спала с него, със Стайлс щяхме да се позабавляваме добре с тях.

- Не, просто се опознайте и вижте дали си допадате - Сайлъс предложи, показвайки на най-добрата ми приятелка какво има в менюто.

Масата беше малка - точно за четирима, и след като Сайлъс и Делия седнаха един срещу друг, с Хари не ни оставаше нищо друго освен да се настаним до тях. Можех да усетя плата на дънките му срещу голите си крака. Това започваше да ескалира твърде бързо, затова не се учудих, когато ме попитаха дали съм си избрала нещо и аз не чух. Оставих на Делия да избере, твърде изгубена в мислите си. Можех да усетя погледа му върху себе си, беше доволен, че е причината за разсеяността ми.