Aquiver

Mistake

След безбройните молби на Делия да изляза от банята, увих кърпа около тялото си, по което капките вода вече бяха засъхнали, и я послушах. Зъбите ми тракаха от студ, защото не само, че бях забравила прозореца отворен, ами и нямаше топла вода. Игнорирах опитите ѝ да ме заговори и се заключих в спалнята, където се преоблякох в най-топлите дрехи, които успях да намеря в гардероба си, и се проснах на леглото по корем. Стоях така дълго време, докато Делия не се обади на Сайлъс да дойде да разбие вратата, ако не изляза до пет минути. Вероятно се беше притеснила да не би да съм си направила нещо, защото единствения звук, който издавах, беше дишането ми, а тя едва ли го чуваше.

- Ашли! - изписка, след като отворих и показах глава навън - Ела тук! Знаеш ли как се притесних? Чакай да звънна на Сайлъс да не идва, че и той не е милионер все пак.

Макар да се съмнявах, си замълчах и ѝ позволих да ме дърпа до хола, където се проснах на дивана, докато тя провеждаше кратък разговор.

Двете седяхме в мълчание до тогава, докогато не събрах сили да отворя уста. А това беше дълго време.

- Нали помниш Хари? - попитах, нервно играейки си с пръстите си.

- Онзи, с когото със Сайлъс се опитвахме да ви сватосаме?

- Не - поклатих глава, - той е този, с когото преспах на онова парти.

На Делия ѝ отне доста, за да разбере на кое точно парти. Все пак беше ходила на повече, отколкото можеше да си спомни.

- Заради него ли е всичко това? - вдигна вежди - Да не би да ви е снимал и да е разпространил клипа или...?

- Продължихме да спим поне месец и половина след това. Не знам защо не ти казах. А после ме заведе на онази двойна среща и никой от нас не знаеше какво да прави... Работата е там, че може би, по дяволите - поех си въздух, чувствайки горещите сълзи, които бяха започнали да се стичат по бузите ми. - Може би имам нещо към него.

- Разбира се, че имаш - най-добрата ми приятелка отбеляза, намирайки го за напълно очевидно. - Една жена не може да прави секс, без да се привърже. Това е научно доказано, Ашли. Какво очакваше, че ще си аномалия?

- Не знам - изхълцах и избухнах в още по-силен плач.

Делия разтвори ръце и ме прие в прегръдките си, клатушкайки ме назад и напред като малко дете. Ако се намирах на нейното място, щях да извъртя очи и да подметна нещо съркастично, но тя не беше като мен. Просто ме обсипа със:"спокойно, спокойно, наплачи се", а после ме зави с одеало и ми даде да хапна от пастата, която седеше в хладилника от раждането на Христа.

- Имаш ли някаква представа какво искаш? - попита ме, когато бях твърде заета да поместя няколко вилици със спагети, за да плача.

- Освен всичко да е както преди - изфъфлих едва-едва. - Но всъщност не съм сигурна дали и това искам.

- Значи нещата са сериозни - отбеляза.

Задавих се с храната и се наложи тя да ме потупа, което не помогна особено.

- Нямам си никаква представа дали да отида и да го заколя или да се върна при нашите.

- Не те пускам - поклати глава, - но е препоръчително да ми кажеш какъв е.

Обикновено нещата между нас бяха в обратната позиция. Дори след идиота, който разби сърцето ми в гимназията, не бях толкова зле. Не говорих с нея за това и не се държах отчаяно за нея, радвайки се, че е най-добрата приятелка, за която можех да си мечтая.

- На пръв поглед е от онези идиоти, типичните за "Джон Хопкинс". После обаче започнах да го виждам в съвсем друга светлина и не беше само, защото ми се искаше да е така. Днес, като излизах от тях след обичайната сесия, ми каза, че иска нещо повече. И аз избягах като най-голямата страхливка. Та, ето ме тук.

- Казал ти е, че иска нещо повече? - Делия почти извика - Тогава какво чакаш, момиче? Какво правиш тук? Ясно е като бял ден, че го искаш, отиди и си го вземи. Какво се дърпаш?

Оставих чинията, смилайки думите ѝ в съзнанието си. Не знаех какво да мисля за съветите ѝ, но определено не можех просто ей така да я послушам и да изтичам до шестия етаж. Вероятно щях да го видя с друга и да си причиня това, което си причиних преди година.

- Нещата не са толкова прости. Не бях планирала да се влюбя - казах го с най-голямото отвращение в тона си, на което бях способна. - А и не се познаваме достатъчно добре, с него се чувствам зависима, и неговата бивша му е изневерявала... Само с него вече съм старата мен, през другото време съм като някой призрак. Не знам.

- Ако продължаваш така, никога няма да си намериш съпруг. Правиш грешка. Да не очакваш да планираш всяка секунда от бъдещето си и да си напълно независима от човека, когото обичаш? Ашли, не бъди абсурдна, просто отиди и поговори с него.

Това и направих.