Aquiver

-  Извади кифличките от фурната! - извиках, докато едва успявах да задържа горещата тава в ръцете си.

Оставих я на перваза на прозореца и се втурнах да сваля капака на тенджерата, в която млякото започваше да кипи.

-    Мислиш ли, че мога? - Хари вдигна вежда, зает да бърше шоколада от плота и да премества току-що оформените нови кифлички в друга тава.

Въздъхнах и изприпках до печката. Отдръпнах се назад, когато я отворих, изчаквайки горещия въздух да се разсее, преди да грабна кухненските ръкавици и да я извадя. Докато изтичах до перваза, той вече беше сложил другата тава.

Работата беше там, че бяхме голи в апартамента му, приготвяхме кифлички и лазаня, чакайки Делия да дойде всеки момент, защото сами не можехме да се справим. Преди петнайсет минути бяхме сложили всичко наведнъж и се бяхме разсеяли, защото идиотът ме беше ухапал по задника, а аз бях под особено напрежение и имах нужда да се разтоваря. Направихме го на плота, затова по бедрата ми още имаше брашно. По някое време усетихме, че от фурната мирише лошо и тогава настана истинска бъркотия.

Имахме двайсет минути, докато родителите ни дойдеха и аз съвсем не мислех, че можем да се справим. Беше лоша идея да се натоварваме с домашното готвене, когато никой от двама ни не можеше да готви. По мое мнение щеше да е по-добре, ако ги изведяхме на ресторант, но Хари беше обсебен от идеята да впечатли майка ми с несъществуващите си умения в кухнята.

Понеже не искахме да минаваме през ада на запознаването с родителите два пъти, бяхме извикали и нашите, и техните, за да съкратим мъчението. Това, което не бяхме осъзнали беше, че можеха не само да не ни харесат, ами и да не си допаднат взаимно. Не само в апартамента миришеше на изгоряло, а и в плана ни.

-    Няма да успеем - почти проплаках, сваляйки млякото от котлона и сипвайки го в няколко чаши с надеждата да не се пръснат.

Отне му само секунда да зареже лазанята и да дойде при мен. Уви ръка около талията ми, а другата подпря на плота зад мен и допря чело до моето.

-     Всичко ще е наред, Ашли - увери ме, - не сме в "Запознай се с нашите", нищо толкова няма да се случи. Няма да разсипя прахта на баба ти и нашите не са пристрастени към секса. Ще се оправим някак. Все пак ще е само един ден.