Aquiver

Visit

В шест сутринта ме събуди думкането по вратата. Реших, че Делия пак си е забравила проклетите ключове и отидох да отворя само по тениската, която бях откраднала от Хари предния ден. Стигаше ми до малко над колената и снощи бях твърде изморена, за да я съблека. Идиотът ме беше залял със седмата си чаша бира и се бях принудила да го оставя полугол по средата на ноември, за да не ми прозира сутиена. След като ме изпрати до вкъщи с надеждата да му позволя да влезе, му отказах да му я върна и не много учтиво го изгоних. Напоследък наистина нямах кой знае колко време и настроение за ласките му.

-    Дявол да те вземе, Делия, взимай си проклетите-

-     Скъпа! - мама изписка, преди да ме сграбчи, стискайки ме в прегръдките си и изкарвайки въздуха от дробовете ми. - Как си, какво правиш? Ядеш ли? Я дай те видя! Завърти се обратно да ти видя дупето! Отслабнала ми се виждаш.

Предпочетох да ѝ спестя къде и заради кого отиваше всичката ми енергия, и се обърнах към баща ми, прегръщайки го леко сковано. Трябваше да бъда по-предвидлива и да сложа поне сутиен под описващата ме тениска.

-    Аз ще отида да се преоблека, а вие се настанете в хола.

Докато си обувах дънките започнах да превъртам като на лента всичките пъти в съзнанието си, в които Хари е идвал тук, за да си спомня дали не е оставял нещо свое. Щеше да е неловко, ако нашите откриеха боксерки под някоя от възглавниците на дивана.

-      Да не те събудихме? - татко попита, когато се върнах при тях.

-     Да, алармата ми трябваше да бие в девет, защото в десет съм на лекции - промърморих сърдито, вадейки кутията с пълнозърнеста закуска от шкафа.

-    Минавахме оттук и решихме да се отбием да те видим. Не ти ли липсваме? - майка ми се пошегува, подавайки ми млякото от хладилника.

-     Само три месеца не сме се виждали, не можете да идвате дотук на всеки три месеца.

-     Ако работата ни позволяваше, щяхме да идваме и по-често, но с тези извънредни смени... Всъщност не идваме дотук само заради теб, пътуваме за Кънектикът.

-    Какво ще правите там?

-    Чичо ти Гибсън ни покани за няколко дни. Ще се порадваме на безплатния престой и после ще се изнижем от имението му. Префърцузеният му дъртак... Съжаляваме, че не те предупредихме и дойдохме така неочаквано. И ние не знаехме до няколко часа, че ще тръгваме, решихме го спонтанно.