Aquiver

Restrictions

Ден по-късно лежах в леглото на Хари, напълно забравила за света извън спалнята му. Бяхме прекарали двайсет и четири часа в дела под чаршафите, за които не можех да се радват повече. Кракът ми беше между неговите два, докато ръката му обгръщаше талията ми, собственически придърпвайки ме към тялото му от време на време. Гърбът ми беше опрян плътно до гърдите му и устните му бяха на врата ми, неуморно целувайки кожата ми. Косата ми беше разпръсната по възглавницата, заради което той постоянно се оплакваше, защото го гъделичкала.

Питах се какво правех тук, когато трябваше да съм на лекции и когато телефонът ми продължаваше да отчита множеството пропуснати обаждания и съобщения. Не бях свикнала да преспивам в чуждо легло, нито пък да бъда толкова време в ръцете на някого. Не се оплаквах, защото навън градусите бяха отрицателни, а под завивките беше топло. И все пак някаква част от мен беше запазила здравия си разум.

Не трябваше да съм тук, не трябваше да правя това. Това не беше обичайната ни рутина. Трябваше да съм си тръгнала отдавна, а аз продължавах да се притискам у него. Харесваше ми, чувствах се защитена, затоплена, щастлива. И това ме плашеше най-много. Очевидно беше, че разчитах на него, бях станала зависима. Излизахме заедно, когато приятелите ни ни игнорираха. Рядко вече се обаждахме един на друг, само за да се насладим на телата си. Танцувах, само когато той беше наоколо, за да ми даде увереността, която ми беше нужна. А фактът, че преди бях уверена винаги, че не се нуждаех от никого, ме смазваше. Липсваше ми старата Ашли, която си изкарваше яда от липсата на оргазми върху приятелите си и можеше да натрие носа на всеки. Липсваше ми това, което бях, щом пристъпих в "Джон Хопкинс" за първи път.

- Трябва да спрем - прошепнах, несигурна дали го искам.

- Какво? - звучеше объркан.

Кожата ми посрещна дъха му и трябваше да задържа собствения си, за да не покажа как ми влияеше. Трябваше да остана силна само за няколко минути - докато успеех да го убедя и да си тръгна.

- Трябва да приключим тази сделка.

- Шегуваш се.

- Не, сериозна съм - надигнах се, следвана от него и погледнах. - Не можем да продължаваме така. Всичките тези излизания по приятелски, подаръците, привързването...

- Не те разбирам - Хари сви вежди и навлажни устните си, вероятно предусещайки, че ще спорим доста.

- Казвам, че не трябва да се видждаме повече. Това става твърде обвързващо, задушава ме. Да забравим, че някога сме се срещали, да приключим всичко това и толкова.

- За вибратора ли е всичко това?

- Не само. Замисли се колко пъти вече излязохме без да правим нищо, което трябваше да правим според сделката ни. Първо ти преспа у нас, а сега аз тук...

- Добре, но защо толкова драстични мерки? Не можеш ли да отвориш вратичка в цялото това нещо? Ако искаш, да спрем да се виждаме навсякъде, където не включва, нали знаеш.

- Не, пак ще стигнем до същото дъно.

- Ами тогава какво?

Държанието му само потвърждаваше теорията ми. След като толкова усърдно подбираше думите си и ме гледаше с онези зелени умолителни очи, следваше да изпитва нещо към мен. Може би беше малко, но го имаше. А аз не исках да се развива и да се превърне в нещо голямо, което щеше да застраши балончето ми на сигурност и рутинност.

- Намери си и други.

- КАКВО? - устата му се отвори широко докато ме наблюдаваше несигурно.

- Чу ме. Намери си други, забавлявай се с тях. После ела и при мен, ако искаш. Но никакви излизания по приятелски, без повече подаръци и не настоявай да идваш у нас, когато съм заета.

- Това са доста условия... - протегна ръка към мен, за да прибере кичур коса зад ухото ми, но аз се отдръпнах - Сигурна ли си?

- Напълно - уверих го и станах от леглото, посрещайки ужасния студен въздух извън него. - Започваме още от днес. Ще има парти у някоя си Парис, може да отидеш, да си избереш някоя и да се забавляваш. А ако една не върши работа, още една не вреди.

Започнах трескаво да събирам дрехите си от земята и да се обличам.

- Не може да си сериозна - изглеждаше наистина разочарован. - Ашли, това е лудост. Просто си въобразяваш...

Всеки мъж би бил благодарен, ако му се предоставяше избор. А той седеше пред мен и го отказваше. Това трябваше да значи нещо, не можех просто да си въобразявам.

- Това са условията ми. Ако не ги спазваш, просто ми изтрий номера.

Познавах го и той ме познаваше. Това беше проблемът, не трябваше да става така. Не трябваше да знаем нищо един за друг освен имената, номерата си и ерогенните зони. Това беше отишло твърде далеч и трябваше да поставим някакви окончателни граници, ако не искахме напълно да го приключваме.

- Ашли...

- Чао, Хари. Партито започва от десет и е на улицата срещу кафенето, в което работя.

С това излязох от стаята, оставяйки го напълно безмълвен. Самата аз не проговорих повече през целия ден, макар че Делия беше повече от настоятелна с опитите си да изкопчи информация от мен за местоположението ми преди малко.