Aquiver

Arcanum

Пътят до университета беше убийствен заради скоростта, която джипът на Стайлс можеше да развие, а лекциите - скучни. Делия се опита да ме подложи на разпит, но аз я отрязах, показвайки й момче от трети курс. Тя, разбира се, се хвана като куче за кокал и отиде да му поиска номера.

Върнах се в малкото и тясно пространство, което двете с нея си деляхме, и което някак просто миришеше на секс. Реших да проветря както него, така и съзнанието си, защото ме очакваха есета и много записки. Тази нощ може би нямаше да се спи, така че трябваше да отскочa и до супермаркета след като се изкъпя, за да взема и на двете ни достатъчни количества кофеин. Тя предпочиташе енергийните напитки, а аз кафето - това говореше достатъчно за индивидуалностите ни.

Душът не ми се отрази добре. Докато студената струя обливаше гърба ми и ме караше да потръпвам от студ, из съзнанието ми се въртяха какви ли не спомени от сутринта. Изгарящата нужда, която създаваше чувство на празнина у мен преди няколко дни, се беше завърнала с все сила сега, когато временно я бях утолила. С ужас осъзнавах, че съм забравила да взема номера на Стайлс, а с това се губеха надеждите да ми изплати щетите, които беше нанесъл на гардероба ми.

Приех някак, че ще трябва да се сбогувам с приблизително хиляда и триста долара, но това, че навън беше застудяло, не успях. В Балтимор, Мериленд климатът беше по-променлив и от настроенията на преподавателите в "Джон Хопкинс". Имах късмет, че супермаркетът не беше надалеч. Не разбирах как общежитията бяха в близост до толкова много места, но не и до самия университет. 

-     Искате ли да опитате от безплатните сладки - някаква жена облечена в костюм на бисквита се появи иззад щанда.

Подминах я, разбирайки, че дружелюбността и доброто ми настроение се изпаряваха, и сложих кутия филтри за кафе машината в пазарската кошница. Отбих се и до фризерите, където държаха безалкохолните, за да взема две бутилки кока-кола. 

-      Някой май се подготвя за дълга нощ - смях се разнесе някъде иззад мен. 

Обърнах се, несигурна дали искам да виждам Стайлс точно сега. 

-      Нещо такова - сбърчих вежди и го подминах, насочвайки се право към касите. 

Колкото по-бързо избягах от всичко, което можеше да ми напомни на страхотния секс, който правихме, толкова по-бързо щях да се настроя за безкрайните записки и атласа по цитология и хистология.