Помогни ми

•Част 2•

"Имам странно чувство...
Чувам мелодия..
Аз се намирам в равно поле....
Около мен е тъмно и мрачно...
Няма жива душа...
Погледнах към небето...
То бе почти бяло и искрящо от чистота...
От там имаше приятната мелодия...
Протегнах ръка към небето и затворих очи...."
Щом ги отворих... аз бях в моето легло събудена от ПРИЯТНАТА аларма за 6 часа.
Странното беше, че както в съня ръката ми бе протегната.
Незнаино защо след като го осъзнах се усмихнах.
Жалко, че тази радост си отиде бързо от съзнанието ми поради нахалната аларма в другата част на стаята.
Слагам я далеч от мен, за да не се върна в мекото и топличко легло.
Ако трябва честно да си кажа винаги се връщам обратно в леглото, но днес нямаше да е така.
Днес сигурно бях в най-доброто ми възможно настроение и бях твърдо решена днес да не е поредния отвратителен ден.
Станах по най-бързият начин от леглото и се облякох в любимите ми дрехи за лятото. За мен все още беше лято.
Защо ли?!!
Защото и днес беше 40° градуса и го усещах още от сега.
Затова и заради новото начало си облякох късите дънкови гащи и черният ми потник.
Тези дрехи са ми любими, но ме е срам да ги нося. Винаги е по-лесно да се скрия в обемистите си дрехи, но това е ново начало все пак.
Е и аз съм човек и се притеснявам и затова около кръста си завързах един суичер,с които да се чувствам по-уверена.
Взех си телефона и си обух кецовете.
Чувствах се за първи път от доста време "готина" и комфортно в собственото си тяло.
След тези обяснения слязох по стълбите и вече бях на улицата тичаща по нея за да не закъснея.
----------------------------------------------------------
Това беше 2 част от моята "книга" и следващата част ще е по-интересна.
Благодаря, че прочетохте това . За следваща глава може и другата седмица 😊.