Походих малко за да се отдалеча от училището{най-вече заради хората в него}.
Извадих си телефона и слушалките. Включих слушалките в телефона и вече бях в моя си свят...
Без тревоги...
Без тормоз...
Без страх...
Само аз и моите мисли...
Това беше моят раи...
Реших да се разходя малко. И без това щях да съм сама така, че по-добре да се разтъпча.
Винаги се разхождам...
Това ме успокоява и мога да мисля на спокойствие...
Днес беше слънчево и топло...
Толкова свикнах да съм сама, че дори си пея с изпълнителят на песента...
Само аз ли го правя?...
Усетих нежен бриз...
Той преминава през цялото ми тяло...
Чувствах се...свободна!
Чувствах се...СЕБЕ СИ!!!
Не онова срамежливо и унижавано всеки ден момиче, което дори не може да каже една дума като хората...
Само в училище се чувствах така...
Толкова сама...
Без да се усетя вече пророних една сълза...
Една от милионите на ден...
Типичен понеделник...
Не съвсем типичен де...
Поне днес ми се случи нещо хубаво...
Онези сини очи...
Бездънният океан от емоции...
Кестенявата и леко руса в краищата коса...
Милият характер...
Поне мечтите са безплатни и възможни нали...?!
Щом си помислих това се почна с плача...
Но не беше само от болка...
Имаше и капка щастие...
---------------------------------------------------------- Това е днешната глава.
Харесва ли ви?
Моля оставете мнението си в коментарите, за да знам дали да продължавам.
Ако гласувате също показвате подкрепа към мен.
Благодаря ако сте прочели това.😊😊😊
YOU ARE READING
Помогни ми
Teen FictionЗдравейте читатели, Тази история не е като другите, в които загубенячката се влюбва в най-популярното момче и той в нея и... Happy end. Ако търсите подобна глупост то няма да я намерите тук. Сори. Или пък за доброто момиче и лошото момче също. Т...
