Помогни ми

•Част 14•"Крадец!?"

Гледна точка Зоуи:
Минаха цели ДВЕ СЕДМИЦИ!!!
Какво се случи ли?
Две думи.
Нищо ново!
Аз си седях като ударена с мокър парцал.
Марк след първите 2-3 дни си хвана гадже и се натискат абсолютно всяко междучасие.
Повече не сме си говорели. Със сигурност са му разказали за загубенячката{моа}и повече няма да й говори.
Не, че ми е притрябвал толкова де...
Просто искам приятел...
Толкова ли искам?!!!
Явно...
Джесика ме тормизеше както винаги и..... така.
Майк не съм го мяркала.
Ако се питате какво правя...... то аз съм си в стаята и се излежавам. Днес е..... май четвъртък.
Нищо не ми се прави!!!!!
Офффффффф.....
Умирам от скука....
Направих опити да стана, но не ми се получаваше.
Вече зимата се усеща...
Става студено и това не ми харесва особенно.
Обичам лятото и поне тук,където живея, зимата е доста поносима и не е голям студ.
Най-много -5 °.
Това е супер!
Чух някакво шаване на долният етаж!
Веднага се изстрелях от леглото и се ослушах.
Чух стъпки!!!
Видях от гардероба ми да се подава любимият ми чедър и без да го мисля много го грабнах и започнах да ходя на пръсти към стълбите.
Стигнах до тях и клекнах.
Не е възможно!!!!
Крадец!?
Или е майка ми, но вероятността е много малка.
Слязох по стълбите вкопчила нокти в чадъра.
Слязох от стълбите и щом видях човека пред мен онемях...
Това възможно ли беше?!!
В хола стоеше не друг, а баща ми...
Това е невъзможно!!!!

-Хей Зоуи! -каза той и се приближи към мен

-Защо си тук?!!! Махай се! Не искам да те виждам!!! -изкрещях аз и отстъпих назад.

-Не говори така Зо.

-Не ми казвай Зо! Защо си тук!?

-Не говори така на баща си! Дойдох да те видя! Липсваше ми.

Аз отидох до входната врата и я отворих.

-Махай се! -казах посочвайки вратата- Не влизай тук и около мен!! Тръгвай си!

Той излезе и вече беше извън къщата. Обърна се и каза:
-Ще дойда друг път.
Той влезе в колата си и вече не го виждах.
Заключих вратата, облегнах се на вратата и се свлякох на земята.
Не се сдържах повече!!!
Заплаках и на можех да спра.
Пуснах чадъра и започнах да бърша очите си.
Той защо е тук?!!!
Не съм ви говорила за тъй нареченият ми"баща"...
Има си причина...
Май е време да ви я разкажа колкото и да ме боли...
Добре почвам...

"Баща ми" се казва Михаил и историята е следната:
Когато бях на 8-9 годинки се събудих и отидох в кухнята. На плота имаше бележка,която гласеше:
"Здравей миличка,
аз заминах за Париж тази сутрин. Съжалявам, че не се сбогувахме, но не исках да те разстройвам.
Ако ти трябва нещо до бележката има пари.
Ще се чуваме.