Помогни ми

•Част 17• "- Ало. Мамо ти ли си?..."

              Гледна точка на Зоуи:

Направо очите ми щяха да напуснат орбитите си при тази гледка!
Аз стоях на вратата и гледах като невидяла.
Майк беше само по черни боксерки и блуза!!!
Кога успя?!!
Той ме погледна:

-Хайде Зоуи.Умирам за сън!-каза той и аз угасих лампата.
Отидох от другата част на леглото и седнах.
Какво ще правя?!!!

-Спокойно не хапя. -каза Майк и се засмя.
Той легна по гръб и потупа мястото до него.
Аз отидох до него и легнах.

-Видя ли? -каза и двамата се засмяхме.
Аз се взирах в тавана и усещах погледа му върху мен.
Обърнах се към него и срещнах две сини езера взиращи се в мойте лешниково кафяви очи.
Аз бързо отместих погледа си и се обърнах с гръб към него. Нали целта е да спим!

-Зоуи?! Зоуи! Хайде обърни се де!

Аз се обърнах с думите:

-Да! Кажи Май..

Беше на не повече от 2-3 сантиметра от мен. Аз ококорих очи и се изправих в седнало положение.

-Разкажи ми за теб. -каза той и аз го погледнах изненадано.

-Нали ти се спеше? -казах и се засмях леко.

-Е... не толкова, а и трябва да се опознаем.

-Точно сега ли?! Ти едва ли ще помниш нещо после. Нали си пиян.

-Ами вече не толкова, а и трябва да изтрезнея все пак. -каза и се засмяхме.

-Ами... няма много за разказване... -казах аз и легнах по гръб- На 14 години съм.Аз нямам нито един приятел, защото ме смятат за задръстена и не се доверявам вече на никого...Една ме тормози и унижава всеки ден. Имам котка на име Кира. Също и дневник. {Този, които четете в момента}.Това май е... -казах аз на един дъх и гледах към тавана.

-Уау... Мисля, че бъркаш за няколко неща.

-За?

-Имаш мен. -каза Майк и ме гушна-А и не си задръстена. Така мисля аз поне. 

-Наистина ли?

-Да.

Толкова е успокояващо...
Все едно го познавам от цяла вечност!
Не се усеща толкова миризмата на алкохол.
Единственото,което усещам е неговият парфюм...
Сгуших се в него.
Чувствах се толкова добре.
Той се усмихна и ни зави.

-Благодаря, че дойде. -прошепна той в ухото ми и аз се усмихнах.
Така и двамата сме заспали...