Помогни ми

•Част 25• " -Защо никой не ме обича?!"

            Гледна точка на Зоуи:

На вас слувало ли ви се е да ви е толкова скучно, че да си рисувате с очна линия по ръката?
На мен да и ето го резултат за 2 минути:

Да не е много хубаво, нооо като за мен става.
Предполагам знаетe какво значат съкращенията, но все пак:

1D- в буквален превод "Една посока" и това е една от любимите ми банди.

S.M- Шон Мендес.Обичам песните му.

A.B -Аnna Blue. Тук едва ли е нужно да обяснявам...
* Това са моите любими изпълнители❤*

Къде се запиля Майк?!
Още не мога да го приема и едва ли ще стане скоро.
Вероятно пие .
Сигурно.
Защо?
Защо не съм аз?
Какво да направя,че и мен да обичат? 
Аз седнала на леглото и гледаща плакат, но всъщност погледът ми преминава през него и изобщо не съм тук.
Парещи сълзи пак напират да излязат от очите ми.
Не усетих кога вече са измокрили бузите ми.
Това на фона на песен звучаща от телефона.
Защо изобщо съм тук и сега?
В тази година на това място на тази планета и вселена?
И най-важното нещо:
Защо светът ме наказва така?
Мислете си каквото искате и вероятно е, че съм тийнеиджърка с идьотски проблеми.
Ако е така просто се махнете от мислите и моя свят тук и сега.
Не ми пука кои чете това в дневничето ми, а кой мисли за мен.
Вероятно никой.
Дори съм сигурна!
Часът минава 3, а аз се самосъжалявам.
Пак.
-Защо никой не ме обича?! -изкрещях с цял глас и заревах
Аз съм просто жалка.
Нищо повече.
Изведнъж се чу завъртане и отключване на вратата.
Без да усетя вече не бях сама в помещението.
Отклоних поглед от плаката и го задържах върху вратата на стаята, която бе вече отворена.
Сълза се шмугна между устните ми и бе солена.
Толкова солена, колкото чувствата ми към човека отсреща.
Едновременно приятно и сладко, но  солено и горчиво.
Идеалните бели зъби и сини кристали се озоваха пред очите ми. Мигнах и излязох от транса и заклинанието му над мен.
Не искам да съм слаба повече и още по-малко пред него.
Защо да страдам докато на него не му пука за мен?
Погледнах го пренебрежително и върнах поглед на плаката.
Той седна до мен и се покашля като знак да го погледна.
Аз просто не исках, защото направех ли го щях да се срина. Вероятно очите ми са червени и раздразнени с торбички под тях + косата ми като заплетена кошница съм просто супер.
Извъртях глава на противоположната посока от него и с кръстих ръце пред гърди.
След секунди усетих нежната му ръка хващаща брадичката ми и вече бях лице в лице с него.
Буквално лицата ни бяха на няколко сантиметри разстояние едно от друго.
Аз опулих очи и усетих руменина по лицето ми.
Бе неизбежно.
Просто трябваше да говоря с човека виновен за тези неща,които ме объркват,ядосват,разтройват и радват едновременно,а именно човека който желая повече от всичко- Майк
Усетих парфюма му.
Той винаги ме успокоява.
Той разтвори розовите си усти и каза:
-Заради мен ли плачеш отново?
С палец той избърса сълзите ми и ме погледна с онзи поглед.
Този чакаш отговор и то веднага.
Как винаги знаеше какво да каже и направи за да направя каквото поиска от мен?
Само за едно негово докосване бих направила всичко.
-Зоуи..?  -изрече срещу устните ми и усетих парещият му дъх по лицето си.
Край.
Вече изгубих.
Само една дума и докосване и съм негова.
Цялата ми увереност се изпари на мига.
Какво ми прави той?
Той премести другата си ръка на гърба ми.
Придърпа я, а аз се хвърлих в прегръдките му и започнах да ридя на рамото му.
Той ме притисна по-близо и повдигна главата ми и пак бяхме лице в лице.

-Зо, защо ме търпиш? Защо плачеш за мен? Защо си до мен? -каза той , а аз не знаех какво да кажа.
Аз се усмихнах и казах това, което ми бе на акъла:
 
-Майк, аз мога да те питам същото. Аз настина държа на теб. Искам да съм винаги до теб. Ще съм тук докато ти ме искаш в живота си. Ще плача, смея, ядосвам с теб само и само да си тук с мен.

Той се усмихна и се прегърнахме силно.

-Винаги ще съм тук-издиша той срещу ухото ми, а аз се усмихнах на себе си.
Можех да седя векове в прегръдките и да вдишвам парфюма му.
По едно време ми се доспа много и просто затворих очи...

Събудих се от силна музика. Протегнах ръка и  я спрях. Върнах погледа си и видях, че все още сме в прегръдката ни.
Той е много сладък докато спи.
Не се стърпях и взех телефона си и го снимах:

Дори перчема му да не е вдигнат пак е хубав.
Толкова ми е жал, но се налага да го събудя.
Ако можех сигурно щях да го събудя с целувка, но мечтите не са реалност.
Протегнах ръка и погалих челото и бузките му.
Той отвори очи и се усмихна сънено.
Аз го последвах и се усмихнах широко.
Той се изправи и ми каза:

-Добро утро Зо.

-И на теб Майк.

Изправих се и започнах да си избирам дрехи.
Майк излезе и аз обух черните ми тесни дънки, черни чорапи и суйчър с червено сърце по средата.
Взех четката за коса и я сресах набързо.
Майк влезе и като ме видя се усмихна и кимна.
Аз излязох и измих зъбите си с огромна усмивка и руменина.
Щом се върнах той бе готов и перфектен.
Вземе чантите и на бегом излезнахме отново гонейки автобуса. И днес имахме късмет да има само едно място.
Имаше 2 възмижности:
Аз да седна, а той да ме гледа прав или той да седне, а аз да го гледам права.
Нито едното не ми хареса.
Той седна и ме придърпа в него.
Аз се стреснах и като се сетих как изглеждаме почервенях като домат.

-Майк? Аз може да стана ако ис

-Виж Зо понеже има само едно място, а ние сме двама се налага да го поделим така, че се успокой-каза той смеейки се показвайки тръпчинки.
За пореден път ми бе неудобно с него, но не ми се спореше.
Беше ми ясно, че щом ме докосне съм негова.
----------------------------------------------------------
Здравейте!
Искам да ви пожелая хубава Коледа и прекрасна Нова година.
Вече 4 месеца пиша тази книга и настина се гордея със себе си, защото ми е трудно да съм постоянна.
Ще става все по-интересно, но всичко с времето си...
Думи: 1077