Помогни ми

•Част 6•

Неусетно как часът мина...
Вече можех да си тръга... Явно волята за нещо ново не е достатъчна...
Аз станах от чина си и се запътих към вратата.
Джесика не ми обърна внимание. Беше се разприказвала с останалият клас. Вероятно ме унижаваше още повече...
Алекс беше до нея. Както винаги изпълняваше командите й като кученце. Явно всички бяхме под неина власт...
Дали наистина парите управляват света?
Трябваше да побързам.
Преди да си тръгна от ада прябваше да си взема униформата.
Поне днес бях тук само 30 минути.
Вече излизах от стаята, когато пак се започна смехът на мои гръб...
Не, че е спирал де...
Само, че изобщо не се обърнах назад, а продължих надолу по коридора към стълбите...
Да същите онези стълби...
Слязох бързо по тях и отидох при домакинката на долният етаж.
Влязох при нея и си взех униформата.
Униформата ми не беше толкова зле...
Представляваше бяла риза,вратовръзка в червено с черни райета, същата шарка пола малко над коленете,черни чорапи малко под коленете и черни обувки.
Дължината на полата беше мои избор и избрах с тази дължина, защото другите...
{Едната беше под коляното и ми се стори бабешка, а другата до половината бедро и..... Не!!!! Нямаше начин да я облеча и затова е тази.}
След това слезнах по стълбите и вече бях почти на свобода!
Отворих вратата и вече усетих, че буцата изчезна...
----------------------------------------------------------
Благодаря, че четете история ми 😊😊😊.
Тази част не е особено интересна, но другата ще бъде.
Ако ви е харесала главата може да ми дадете звездичка.