Помогни ми

•Част 12• "Той ще седне до мен!!!?"

              Гледна точка на Зоуи:
-Тази ши*ана аларма!!!! -казах отваряйки очи тази сутрин.
Знам от мен лъха позитивизъм...
Протегнах едната си ръка взимайки телефона,които кънтеше с отвратителна мелодия.
-Трябва да сменя песента на алармата най-сетне... -казах на глас.
Явно бях събудила Кира, защото тя започна да ми се гали и да се намества върху мен.
Колкото и да ми се искаше да остана при нея{ако не е проличяло, че горя от нетърпение да стана... } аз се изстрелях от леглото на момента.
Питате се защо ли?!!!
Две думи...
Нова песен!!!!!
Аnna Blue има нова песен!!!
{Ето я пак😂😊😂}

{Ако не сте я слушали пуснете си я 😂😂😂
#намекнамакс}
Пуснах си я...  и вече я обожавам!!!!
Сложих я като мелодия за аларма и се отправих към стола,на които стоеше униформата ми.
Облякох си униформата и си обух  обувките.
Сресах косата си, взех раницата+слушалките и телефона{ЕСТЕСТВЕНО!!! Кои ще си забрави тела?!! }
Вече излизах от къщата включвайки слушалките. Видях, че вече е 7 часа, но като се знам какъв съм заплес.... до 7: 30 ще съм там😂😂😂.
Заключих вратата и вече се разхождах по улицата.
"Дано денят не мине толкова зле..."-казах си на ум вуздишаики дълбоко...

          Гледна точка на Майк:
-Тая аларма!!!!! -извиках аз още преди да съм си отворил очите.
-Защо за Бога трябва да ставам в
6:³²!!!??? -изкрещях отново аз.
Баща ми вече беше на работа така, че можех да си викам колкото си искам.
След разпяването ми с "позитивни мисли" се надигнах от леглото и отидох право в банята.
Взех си душ и се паркирах пред огледалото в моята стая.
Седнах пред него и започнах да оправям косата си.
Ако се питате как изглеждам...
Ще разберете по-късно.

Та след 30 минути бях готов с косата и дрехите ми.
Какво?!!
Тази красота изисква време!!! 
Реших да си облека синята риза на каре, черни дънки и черните ми кецове.
Понеже аз съм част от баскетболният отбор имам униформа само за часвете по физическо.
Телефона ми звънна и само като чух песента, която съм сложил се сетих кои е... 
Досетихте ли се?
-Оффф...тая ще трябва да я приемат в клиника за психично болни!!!!!-направо изревах аз.
Точно така Анджела!!!!!
Днес изобщо не ми се занимава с тази психарка!!!!
Поне не и преди училище!!!
Взех телефона и й затворих без да ми мигне окото.
Взех раницата си. Сложих я на гърба ми като взех големите ми слушалки{тези от снимката} и ги включих към телефона ми.
Излезнах от вкъщи като заключих входната врата и тръгнах по улицата с любимата ми песен...
         Гледна точка на Зоуи:
Вече почти стигнах до училище...
Супер нали?!!!
Поредната доза сарказъм е сервирана.
Не знам колко пъти вече слушах една и съща песен, но със сигурност бяха над 10.
Пред входа на училището съм...
"Нека ужаса започне."
Не, че е свършвал де...
Прекрачих входната врата и се качвах по стълбите.
Да същите...
Качих се на третия етаж и вече бях почти до вратата на стаята ми.
Влязох вътре и по най-бързият начин си седнах на мястото.
След малко пристъпи и злото...
С гаджето си естествено.
Тея ме преследват чесно ви казвам!!!
Тя закрачи с мега високите си токчета към чина си като седнах на него. Същото направи и кученцето й...
Всички я заобиколиха и започнаха да й приказват.
Аз свалих слушалките си и изключих звука на телефона ми.
Прибрах го в чантата и си извадих учебниците за първият учебен час.
"За сега не е толкова зле..."-казах си радостно на ум аз.
Звънецът удари и всички си седнаха по местата.
Първият ми час беше с класният ни{той преподаваше по БЕЛ}.Той влезе в стаята с някакво момче на нашите години.
-Момчета и момичета това е новият ви съученик. -каза той и всички погледнахме към въпросното момче.
Класният седна върху стола към бюрото си.
-Здравейте! Аз съм Том Хаигк и се радвам да се запознаем. -каза спокойно той. Ако бях на негово място щях отдавна да съм припаднала от притеснение.
Той беше в училищната униформа.
При момчетата тя се състоеше от:
Бяла риза с червена карирана вратовръзка, същият модел панталон и черни обувки{в неговият случай черни кецове}.
-Седни някъде където е свободно и нека започваме часа. -каза класният и разлисти учебника си.
Той се огледа.
Аз също и забелязах един факт...
Единствено аз бях сама на чин!!!
"Той ще седне до мен!!!? "-крещят си на ум взираики поглед в учебника. Чух леко кикотене около мен,както и стъпките по студеният под.
-Ам... може ли да седна до теб?. -каза той вече до мен.
Аз обърнах главата си към него и само кихнах леко.
Той се усмихна. Издърпа стола и седна до мен.
Още усещах погледите върху себе си придружени с кикотене естествено...
Той извади учебниците си и се облегне на стола си.
Какво ще правя?!!!
              Гледна точка Майк:
Вече бях в училище влачейки се към класната стая.
Веднага щом отворих вратата всички момичета ме заобиколиха.
#-ът ми е в сила.
Анджела си проправи път до мен и започна да ме дърпа към чина ни...
Седнахме на местата си и се почна с разпита:

-Зайо защо не ми вдигаш телефона? -каза с отвратителният си глас.

-Не съм длъжен да ти вдигам телефона, а и си имам задължения. Ти не си ми гадже! -казах раздразнен аз.

-Защо си кисел днес? -каза и ови ръката си около мен.

-Остави ме намира!!! -изкрещях й аз като си отскубнах ръката от нейната.

Звънецът би й учителят влезе.
"Никога не съм бил толкова щастлив, че почвам час."-въздъхнах с облекчение аз.
Извадих си учебниците и започна урока...

----------------------------------------------------------
942 думи!!!
Е как ви се струва?
Дано ви харесва😊😊😊.