•Част 29• " Знам, че не трябва да го казвам, но..."

37 6 0
                                    

      Гледна точка на Зоуи:

Познайте кой е в скучният час по Математика и си драска в скицника?
Дам азе...
За момент вдигнах глава и се огледах. Да всички не внимаваха, но за разлика от мен те си ровеха в телефоните, а аз не.
Изведнъж ми се прииска и аз да погледна за това набързо го взех в ръце. Проверих първо съобщенията. Откъде да знам може някой да ми е писал.
По скоро той да ми е писал. Набързо натиснах приложението и бях права.

Майк 🌟💫✨: Как си?

Този човек ме изумява все повече и повече честно ви казвам.

Аз написах: По-щастлива от обикновено. Защо?

Изпратих го.
За момент вдигнах поглед към дъската.
Да нищо интересно.
В същият момент мобилното устройство в ръката ми извибрира.
Върнах вниманието си на него и го отключих

Майк 🌟💫✨: Не очаквах този отговор да знаеш. Как защо? Нали знаеш, че ти ме интересуваш Зо? И то честно да си призная много.

След като го прочетох се ококорих и сложих свободната си ръка върху устата ми за да не се развикам от щастие.
Все пак не успях напълно да се справя и издадох лек щастлив писък.
Какво?!
Не ме винете. И вие бихте го направили на мое място.
Нали?
Та щом вдигнах глава всички погледи бяха забити в мен включително и този на учителката.
Осъзнах се бързо и оставих телефона под чина.

-Зоуи да няма някакъв проблем, че издаваше такива непристойни звуци?!

Да учителката е тук откакто е създадено училището. Значи +- 100 години минимум.
Дефакто е от на дядо ми времето.
Аз се изправих от мястото си и казах:

-Извинете госпожо.

-Колко пъти да ви повторя, че съм госпожица?! Не съм омъжена{защо ли... }и не съм на 100 години! Зоуи вземай си нещата и да те няма! И преди да питаш не нямаш отсъствие така, че дим да те няма!

Аз си взех нещата и ги натъпках в раницата ми. Естествено взех и телефона под чина ми и излязох спокойно.
Все пак какво ми пука, че тая е в критическата или я е обеля някоя топла вълна, а и нали е без отсъствие.
Цял половин свободен час.
Аз не виждам проблема наистина.
Докато вървяха към из коридорите на сградата отключих телефона и какво да видя:

Майк 🌟💫✨: Зо отговори ми! Не сиинвай само.

Майк 🌟💫✨: Зззззоооооо...

Has llegado al final de las partes publicadas.

⏰ Última actualización: Apr 09, 2018 ⏰

¡Añade esta historia a tu biblioteca para recibir notificaciones sobre nuevas partes!

Помогни миDonde viven las historias. Descúbrelo ahora