Помогни ми

•Част 18•" Просто ще се наслаждавам докато всичко е наред... "

           Гледна точка на Зоуи:

- Ало. Мамо ти ли си?...- казах аз щом приех обаждането. Разбрах кой е само по мелодията на звънене, а и щом не е Майк значи е тя...

-Здравей Зоуи. -отвърна ми със суров тон както винаги тя

-Кажи мамо.

-Къде си?! Защо не си в къщи да учиш млада госпожице??!-изсъска тя. Аз погледнах към Майк, а той издаваше стреснат и учуден вид. Не го виня.

-Аз... ами... такооовааа... аз съм у един приятел... и учехме. -не я лъжа! То си беше вярно! Еее до някъде да...

-Аха... и кой е този "приятел"?

-Ами... отттт учиииилище.

-Аха... ясно... И от кога имаш друг "приятел" освен котката?
Ооооо колко мило майко?!!
И нека разпита започне дами и господа{или ако изобщо някои чете това де... }

-Да имам приятел! Може би ако беше питала можеше и да знаеш по-рано!

-Не ми говори с този тон госпожичке! Това, че за първи път имаш гадже или както му викаш "приятел" не значи, че ще ми говориш така ясно ли ти е?!

-Той не ми е гадже! -кряснах с алено червени бузи аз и съм 99,9% сигурна, че целият блок ме чу. Майк ме гледаше като ударен с мокър парцал.-Не искам да се караме точно сега.Защо ми се обади?-казах с най-спокоиният тон на който бях способна в момента.

-Както и да е искам да те видя час по-скоро.

-В момента не мога.

-Добре... значи ще мога към 20:00. Тогава дали ще си "свободна"? -каза с ироничен глас " свободна".

-Ами.... -казах и погледнах Майк и той кимна. Той да не я чуваше?! -да става. Нещо друго?!

-Ще поговорим довечера. Чао мила.

-Чао... -казах и затворих телефона.

-Оффффф най-сетне.-казах и се пльоснах по гръб на леглото. Затворих очи и просто дишах дълбоко. След 1-2 минути седнах, а Майк още стоеше и ме гледаше с поглед ,който казва: "Ааааа.... чакам обяснение! "

-Добре де почвам с обясненията. -казах аз, а той се засмя, но на мен не ми беше до смях.-Оффффф... как да почна?

-Просто ми кажи. -каза той и седна точно срещу мен на леглото и се усмихна.

-Ами... добре. -казах и въздъхнах тежко. На никои, дори на Майк, не съм разказвала много подробно за семейство ми.Прибрах с едната си ръка кичура, който беше пред лицето ми, зад ухото и започнах.-Когато бях малка баща ми ни изостави с мама. От тогава тя не е същата.{Не говоря за моята майка. Тя е страхотна и я обичам много❣❣❣}Започна да пие повече и да работи работа, която заема цялото ѝ време. Аз не знам какво точно работи, но тя не се прибира по цели седмици или ако се прибира то е или когато съм на училище и не я виждам или съвсем за кратко без да казва каквото и да е било.
Не се усетих и това го казах на един дъх. Вдигнах глава и Майк ме гледаше по странен начин. Този поглед не го бях виждала до сега.
Той ми съчувстваше. Дойде до мен и ме прегърна и аз му отвърнах.
Без да се усетя продължих да говоря: