Помогни ми

•Част 27•"Историята за моето място?..."

Гледна точка на Зоуи:

Аз си вървя по тротоара все така умислена за нещата.
От слушалките ми звучи песен{тази горе}и си мисля. Колко ли лоши неща ми се случват цял живот?
Много са.
Дори повече от колкото трябва.
Доста повече.
Небето е синьо-зелено.
Знаете ли на кого ми напомнят? Едва ли е нужно дори да казвам имена,нали?
Неговите са тъмно сини в края, ментови в средата, а близо до зеницата{все ги бъркам с ирис тая черна точка, но мисля, че е така😅}са по-тъмно ментови.
Един път го помолих да си снима едното око и това беше снимката:

Та той има по-дълги мигли от мойте!
Толкова е идеално. Не само окото, а той целия.
Е всеки си има недостатъци, но те сякаш бледнеят при него.
Телефона спря музиката за момент и получих съобщение.
Отворих го и то бе от него:

Майк 🌟💫✨: Хей Зо, вкъщи ли си? 😄

Аз се спрях на място и написах нещо като:"Не, не още" и го изпратих.
Пак тръгнах и продължих да си мисля. Пак усетих вибриране в ръката си.
Съобщение.
Пак от него.

Майк 🌟💫✨: Защо?

Сега погледнах часовника и видях, че часът е 19: 15,а аз съм съвсем малко след училище.
Ама кога мина това време?!
Той имаше 7 часа.
Написах:"Ами чакам те пред главният вход." и го изпратих
Обърнах се и за качих бързо към училището.
Вече бях отпред задъхана от бързото"ходене", но то си бе направо тичане.
Щом вдигнах глава Майк беше пред мен усмихнат и май се смееше.

-Здрасти Зо.-каза смеейки се той и ми разроши косата.
Аз направих намусената си физиономия и го погледнах леко свила устни и скръстих ръце пред гърдите си.
Той спря да роши косата ми и повдигна брадичката ми.
Погледите ни се засякоха.
Опитах да гледам в друга посока, но той не ми позволи.
Той протегна ръце и ме прегърна. Аз свалих ръце от позата ми и го прегърнах също.