Помогни ми

•Част 24•" -Майк ти наистина ли си го направил?"

           Гледна точка на Зоуи:

Висока горе-долу колкото мен с малко над раменете с бритон коса в махагонов цвят. Беше с прилепнал черен клин, къса блуза до пъпа в червен цвят + черни кецове. Очите и бяха сини и носеше само спирала, поне това бяха първите ми наблюдения.
Тя вече стоеше до мен със скръстени ръце пред гърдите и в такт потропваше с левият си крак.
А нейното име е Лола. Да същата, която споменах по-рано днес.
Какво пък искаше тя и то от мен?! -това бе първият ми въпрос.

-Ти ли си Зоуи? -попита ме някак надменно тя

-Да? -бе моят отговор, който прозвуча повече като въпрос

-Ще може ли да поговорим в ъгъла? -изграчи тя и тръгна към въпросният ъгъл на класната стая без дори да чуе отговорът ми

Аз скокнах от стола си и с бавна крачка поех на там. Щом стигнах до нея тя ме дръпна и започна нещо като разпит:

-Виж знам, че вероятно знаеш коя съм-"колко надута е само" помислих си на ум и кимнах в отгивор-и само искам да ми отговориш на няколко мои въороса. Нищо повече. Ясно?

-Ам... да?

-Прекрасно. Та знаеш ли Майк?
Този от 10 клас.

-Да.

Защо ме питаше за него? Какви ли ги е свършил сега?!

-Така си и знаех. Вие познавате ли се?

Нея пък какво я интересуваше?

-Защо?

-Отговори! - изплю ЛЕКО заплашително

-Да.

-Добре ще те питам направо. Вие излизате ли?

Моля?!

Аз я изгледах много странно и мигах на парцали.

-Ехо!

-А.. не ние сме просссто пррияели.-"Колкото и да ми се искаше да не е само това"-измрънках на ум
Забих поглед в изтърканият училищен под

-Трябва да говоря с него и...

-Защо?! -прекъснах я

-Теб не те засяга.-каза подразнено

-Щом не ме засяга защо ми го казваш?

-Виж зубар-каза тя и ме упря в стената- опитах по приятелски да ти кажа да ми направиш услуга, но явно се налага по трудният начин!-
аз преглътнах тежко и усетих сърцето ми да бие много бързо-Просто ми го доведи за да поговорим. Ясно?!
Аз я отблъснах с ръка.