Помогни ми

•Част 23•"Просто чудесен старт на седмицата."

          Гледна точка на Зоуи:

-Тогава какво ти е?! -извика той, а аз го погледнах и изключих телевизора.

Изобщо не искам скандал с него, но явно той е на друго мнение.

-На мен какъв ми е проблема?!

-Зо ако е заради момичето......

-Не не!Ти сам каза, че си имаш личен живот и аз няма да ти се бъркам! Ако искаш може и да не си говорим ако ти навлизам твърде много в "личното пространство"?!-направих кавички с пръсти при "..."

-Не го казах така!

-Да явно аз пак съм ти виновна, нали?! Пак аз не съм разбрала като хората!
Станах на крака пред него със скръстени ръце.

-Зо какво ти е?

-Казах ти, че нищо ми няма, но НЕ ти трябваше да го правиш на скандал!

-Успокои се. -каза той и дойде до мен

-Добре!-казах аз и си взех учебника и седнах на леглото.

-Сега ли ще учиш?-погледна ме с учудена физиономия той

-Да! Нали за друго не ме бива!?

Той дойде до мен и повдигна главата ми така, че да го погледна

-Кога съм го казвал?

Аз стоях като препарирана и не обелвах и дума.

Той въздъхна и каза:

-Виж знам, че ти се събра много..., но не си го изкарвай на мен.

-Ясно.Няма да те притеснявам повече с моите проблеми. -казах аз и се поместих назад.

Явно просто съм му досадна и му преча да релаксира.

-Не казах това.

-А какво казваш?! Просто кажи каквото мислиш! Толкова ли е трудно!? -казах и го погледнах ядосано в очите.
Вече ме изнерви.

         Гледна точка на Майк:

Погледнах я и казах:

-А ти защо винаги ме разпитваш и задаваш много въпроси?!

-Ами може би ако ми беше разказал нещо за себе си нямаше да те разпитвам постоянно!!! -изкрещя тя и заби погледа си в завивката.

Аз се ококорих и замръзнах на място.

-Аз... аз съжалявам.-тя вдигна погледа си и ме погледна-Права си. Аз съм идиот. Не обичам да говоря за това...