Помогни ми

•Част 13• "Изнасям се!!!!"

             Гледна точка на Зоуи:
Как ще правя?!!!
Животът ми става все по-прекрасен!!!
Аз се отдръпнах възможно най-много до ръба на чина.

-Спокойно не ми пречиш. -каза Том тихо, а аз кимнах почти незабелязано.
Как се очаква да се държа по дяволите?!!!
Винаги седя сама, а сега -НЕ!!!!
Този свят толкова ли ме мрази за бога?!!!
Явно да!!!
Щом не съм го забелязала за 14 години, то вече трябва!!!
Часът изобщо не ми беше интересен.
Започнах да си драскам на последният лист от тетрадката.
Обичам си механичният молив.
С крайчеца на окото си забелязах, че и на Том не му беше интересно.
Разтърках с едната си ръка дясното си око.
Все пак беше рано!
И на мен ми се спеше доста.
Без да искам бутнах механичният ми молив и той падна на Земята.
Супер!!!
Защо и графита да не стане като сърцето ми- на парчета.
Позитивизмът блика просто.
Аз съм по-скоро нощна птица, а не ранобуден петел или нещо такова.
Моливът ми беше паднал под стола ми.
Чудесно просто!!!
Тръгнах да се навеждам, но Том го направи по-бързо и вече розовата ми перомоливка беше в ръката му.
Той се изправи отново в нормални положение върху стола и ми го подаде.
Аз протегнах ръката си и я взех.

-Благодаря ти... -измънках аз

-За нищо. Как се казваш? -как спокойно.

-Вие там на последният чин-каза учителят и ние го погледнахме, а той продължи-не говорете!
Ние кимнахме, а аз наведох глава забивайки погкед в тетрадката.
Не трябва да ме гонят от час. Никога не са ме гонели{и мен}, а и скоро часът ще свърши.
Не може ли да донесем един чин тук и той да си седне там.
Не искам да преча на никой, а и не искам някой да е принуден да контактува с мен...
Часът свърши!!!
Най-сетне!!!
Аз си смених учебниците с тези за следващият час и се обтегнах на стола ми.
                 След 2 учебни часа:
Голямо междучасие!!!
Най-сетне!!!
Ако се чудите с Том си мълчахме.
Момичетата му хвърляха бележки и прочее.
Той отиде на някъде с момчетата от класа.
Все пак трябва да ме търпи доста време...
Всеки би му съчувствал.
Та аз си извадих от раницата пакетче солети и бутилка с вода.
Не се усетих кога съм изпила водата от шишето.
Още бях жадна.
Прибрах пакетче солети обратно в чантата ми и се отправих към тоалетните за да го напълня.
Разминах се с Джесика, която не ми обърна голямо внимание {и по добре де... }.
Стигнах , налягях си шишето и вече прекрачвах класната стая.
-Оооо... загубенячката пристъпва дами и господа! -извика кискайки се Джесика.
Денят става все по-прекрасен нали?!!
Седнах си на мястото и вече ядях от пликчета със солети.
Замислих се...
Сигурно всички са гледали филми или чели книги със следният сюжет:
Загубенячка {като моя милост}се влюбва в най-популярното момче и той в нея и Happy end.
Де да ставаше така и в реалноста.
Защо при мен не става така?!!
Толкова ли съм грозна?!!
Дебела ли съм?!!
Какво ми има??!
Докато си мислех всичко това се усетих, че съм изяла солетите.
Станах, изхвърлих го и пак седнах...