Джимин и Юнги излязоха навън.
Юнги обърна Джимин към себе си и хвана брадичката му. След което надигна главата му към него и погледите им се срещнаха.
-Глупаче такова. - каза Юнги. - Ние сме напълно непознати, а ти си влюбен в мен?
-Аз...аз...не мога да спра чувствата си. Ти си нещото, което ме кара да се чувствам щастлив. Като съм тъжен, щом видя твоя снимка или те видя в коридора започвам да подскачам от радост...Аз... просто...това чувство е ново за мен и...
В този момент Юнги хвана през кръста Джимин и го доближи на 2 см от себе си и му каза:
-Шшш...тихо. Този момент. Това чувство е чувството, което никога няма да забравиш. Ти...си мой, Парк Джимин.
Устните на Юнги се сляха с нежните устни на Джимин.
Езиците им започнаха да играят един с друг. Те се целуваха толкова истински и страстно.
Заваля снежна буря. Навън беше толкова студено.
Но те не спираха своите емоции.
За тях не беше важно дали ще се разболеят.
Джимин не се интересуваше от това,че часовете са започнали и че ще има отсъствие и родителите му ще му вдигнат скандал.
И двамата са чувстваха прекрасно.
Юнги отдели устните си от тези на Джимин и го погали по главата.
-Студено ли ти е, глупаче?
-Н..не...добре съм. Щом съм до теб се чувствам прекрасно всяка секунда.
Юнги дръпна в себе си Джимин и го прегърна много силно. Той целуна главата му и му каза:
-Топло ли ти е? Вече ще се грижа за теб.
-Юнги хюнг...Сърцето ми ще избухне.
По-големият хвана по-малкият за ръката и влязоха в училището на топло.
YOU ARE READING
My cold breath / Yoonmin ❤
RomanceМин Юнги: -В първия момент, в който те видях..още тогава изпитах силни вибрации по тялото си. Реших, че съм луд. Но после с всеки път, който те виждах полудявах още повече. Караше ме да те искам толкова много. Може би нещо ни свързва. Може в миналия...
