My cold breath / Yoonmin ❤

20 глава - You can't run away

29 януари 2017

Бяха изминали почти 10 дена от случката с директора и родителите на влюбените момчета.

Джимин не посещаваше училище, не вдигаше на обажданията на Юнги, нито на съобщенията му.

Юнги умираше вътрешно. Знаеше, че родителите на по-малкият имат пръст в това, но не можеше да стои настрана от любовта си.

Беше вечер и по-големият отново мислеше за Чим Чим. Толкова се притесняваше, че може да не го види повече.

Точно в този момент се звънна на звънеца.

Юнги беше учуден. Не очакваше никой в този късен час.

Щом отвори обаче видя Джимин. Той беше с кърваво червени очи причинени от прекалено много плакане.

Без да мисли по-големият бързо го прегърна и прокара пръсти между косата му.

-Колко се радвам, че си добре. Знаеш ли колко се притеснявах за теб? Още малко и щеше да ми избухне сърцето. Толкова много ми липсваше мъничето ми.-каза Юнги.

Джимин отново започна да плаче. Единственият човек, който се интересуваше истински от него беше Юнги. Той се чувстваше спасен в ръцете му.

Но знаеше...той знаеше, че винаги трябва да бъде отделян от прекрасните неща в живота.

-Юнги хюнг...

-Да?

-Обичам те, но трябва да се разделим.-той се надигна и целуна нежно устните на по-големият като потекоха леки сълзи от очите му, които пареха толкова много.

Юнги остана вцепенен. Разбра,че нещо не е наред и бързо хвана по-малкият за ръката преди да е излязъл.

-Кажи ми. Какво има? Не си тръгвай така. Това е жестоко. Обясни ми какво има.

-Нашите искат да ме върнат отново в Бусан. Там бях сам...съвсем сам без никой до себе си. Тук открих приятели. Срещнах Куки, с който правих големи простотии всеки ден в училище. Срещнах теб...този, който ми вдъхна сили да живея. Но думата ми срещу тази на нашите е безсилна...

По-големият го погали нежно по главата.

-Няма да те пусна никога. Няма да те оставя сам. Обещавам ти. Ще измислим начин. Пиши ми довечера.

-Ще се опитам хюнг.

-Обичам те запомни го.

-И аз теб много.

-Всичко ще бъде наред.