Мин Юнги: -В първия момент, в който те видях..още тогава изпитах силни вибрации по тялото си. Реших, че съм луд. Но после с всеки път, който те виждах полудявах още повече. Караше ме да те искам толкова много. Може би нещо ни свързва. Може в миналия...
Юнги и Джимин се бяха навечеряли и решиха да се качат на покрива на блока на по-голямият, защото гледката оттам беше много хубава.
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
-Юнги хюнг...
-Да?
-Погледни звездите. Колко са красиви и са толкова много.
-През изминалите месеци, в които те нямаше се качвах на покрива в Сеул, гледах към звездите и им те описвах. Разказвах им за нас. За преживяванията ни...За нашите целувки и прегръдки...за нашите погледи. А те стояха и блестяха все така силно и по-силно.
След тези думи сърцето на по-малкият започна да бие все по-силно и по-силно и просто се сгуши до Юнги, защото се чувстваше толкова прекрасно и спокойно. Големият го постави в скута си и започна да гали меките му коси.
-Хюнг знаеш ли? Когато бях малък исках да измисля машина на времето, за да мога да върна времето назад и да оправя грешките, които съм правил или да оправя самият себе си. Но сега...сега не я искам. Ако се бях върнал в миналото и бях променил нещо нямаше да стигна до тук сега с теб.
-Просто те обичам. - Юнги обгърна малкият и неусетно той заспа в него.
По-големият го хвана нежно и го занесе в стаята му. Сложи го на леглото му като внимаваше да не го събуди от сладкият му сън. След което легна до него, зави и двамата и изгаси лампата.
-Лека нощ мъничето ми. Спи спокойно. - прошепна му тихичко Юнги и го целуна по челото, след което и двамата потънаха в дълбок сън.
