6 ноември 2016
Джънкук и Джимин вече бяха пред стаята на директора. Почукаха и влязоха притеснени от разговора с него.
Но първото нещо,което им направи впечатление беше,че на стола пред бюрото на директора стоеше едно момче.
Това момче изглеждаше толкова мистериозно отвън и отвътре.
То излъчваше една голяма тъга. Джимин добре усети това чувство. Той умееше да усеща настроенията на хората около него.
Но това момче. Сякаш откриваше нещо специално в него.
-Добре,Мин Юнги свободен си. Имам да се разправям с тях двамата сега. Утре ще те извикам отново.- каза с твърд глас директора,който изглеждаше така ядосан.
Момчето не му отговори нищо и излезе без да погледне Куки и Джимин,които пък бяха втренчили погледите си към него.
-СЯДАЙТЕ ВЕДНАГА НЕ МИ СЕ ПРАВЕТЕ НА СВЕТИЦИ!- Изкрещя директора и ние веднага седнахме като послушни животни. - Осъзнавате ли какви ги вършите? Вие възпитание нямате ли? А ти Джимине? Не го очаквах! От няколко дена си тук и вече проблемите настанаха. Ако си мислите,че така ще ви се размине много се лъжете.
-Г-н Директор, Джимин не е виновен. Той не е влизал в съблекалнята. Аз влязох. Постъпих глупаво. Моля ви накажете мен, не него.- каза куки.
-Тихо бе картоф такъв! И двамата сте наказани. Утре да пребоядисате трите стаи на 4 етаж. Ясен ли съм?
-Да, г-н Директор- отговориха Джимин и Куки.
Не след дълго излязоха навън и тръгнаха да се прибират. Беше дълъг ден за тях.
ESTÁS LEYENDO
My cold breath / Yoonmin ❤
RomanceМин Юнги: -В първия момент, в който те видях..още тогава изпитах силни вибрации по тялото си. Реших, че съм луд. Но после с всеки път, който те виждах полудявах още повече. Караше ме да те искам толкова много. Може би нещо ни свързва. Може в миналия...
