My cold breath / Yoonmin ❤

31 глава - Him

-Прибрах се! - извика Джимин.

-О ела ела.- каза ядосано майката му.

Джимин влезе в хола и видя родителите му и Че Йонг.

-Как можа да ни го причиниш? Безсрамник! Лъжец! - каза баща му крещейки. - Какво намираш в онази долна утрепка? Как не те е гнус бе дете! С какво грешихме във възпитанието ти??? Толкова неща правихме за теб, а ти си такъв неблагодарник!

-Утрепка? Правили сте много неща за мен? Хаха. Първо аз го обичам. Той е много повече мое семейство от колкото сте вие. Той ме разбира. Изслушва ме. До мен е. Грижи се за мен. А вие единственото, което правите е да ме третирате. За вас не съм човек, а машина. Интересувате се само от оценките ми. Никога не сте ме попитали как се чувствам. Не той е грешният, а вие. - каза Джимин твърдо.

-Джимине не възразявай на баща си! Погледни Че Йонг. Такова прекрасно момиче е! И защо ни излъга, че ходиш с нея като си бил с този идиот? Изнервяш ме момченце. - каза майка му.

-Край. Отписваме го от училището. Ще е частен ученик. Ще звънна на сестра ми и го изпращаме в чужбина. Повече кракът му няма да стъпи тук. - каза баща му.

-Какво??? Вие съвсем сте се побъркали?!?!?! - изкрещя Джимин. - И това сигурно показва колко ме ,,обичате" така ли?

-Джимине дръж се прилично! - извика майка му.

Чим не можа да издържа и трясна вратата и се заключи в стаята си. Този път...
Нямаше изход.
Той заплака силно и удряше с юмруци възглавницата си. Искаше си хюнга. Искаше го повече от всичко. Дори му предложи брак. Защо забога трябваше родителите му да развалят всичко?

Сега трябваше да измисли как да му каже. Знаеше, че ще го съкруши.

Надяваше се само да не отиде твърде скоро в чужбина. Искаше да прекара още време с любовта на живота си.