My cold breath / Yoonmin ❤

8 глава - Да го проследим

Джимин извика Куки по-рано на училище и започна да му разказва всичко, което му се беше случило вчера.

- Хмм...- каза Куки.- А какво точно е правил в кабинета на директора? За какво е било всичко това. Може да го изключат.

- И аз се чудя...Със сигурност има нещо, което го е накарало да постъпи така.

- Или просто е психопат.

- Джънгкук !

-Добре де...Ох ами не знам... Още като го видях онзи път в директорската стая си казах,че нещо не е наред с него.

- Каквото и да го е предизвикало да постъпи така...ще разбера. Обаче сега знам едно нещо, което най-много искам да направя!

- И какво е то?

- Да го открия отново. Искам да се запозная с него Куки...Сякаш..сякаш нещо ме привлича в това момче.

- Според мен не е добре да се забъркваш сега с него. Директора може да реши, че имате нещо общо с това в кабинета му и да те накажат и тебе. А вече ще ти е второ наказание. Знаеш ги вашите.

-Прав си за това,но...

Точно тогава в края на коридора, по стълбите слезе мистериозната личност от вчера.
Джимин още щом го видя млъкна. Единственото, което правише бе да го гледа. Защо го правише се питаше. Какво толкова го впечатляваше в него.

-Куки..

-Ко?-каза Джънгкук докато се тъпчеше с една мазна баничка.

-Давай да го проследим.

-Абе я ме остави да си изям баничката. Да не съм някъв шпионин аз тука.

Джимин не му пукаше изобщо и дръпна Кукито и тръгнаха след момчето.

-Горката ми баница...

-Айш... стига с твойте баници!Сега сме на мисия. Трябва да разберем как се казва и от кой клас е.

-Ох добре така и така сме почнали.

И така те го следяха по коридора в продължение на 6-7 минути докато той не влезе в мазата на училището. Те се учудиха защо забога влиза там,но решиха да го последват тъй като желанието на Джимин да разбере кой е той беше много голямо. Видя ги и една приятелка на Куки.
Щом влязоха обаче момчето ги пресрещна и застана пред тях.

-Кои сте вие?Защо ме следите и двамата?-каза той с твърд глас.

-Аз..аз съм Парк Джимин от вчера...Помниш ли ме? В стаята на директора...- каза Джимин толкова плахо и несигурно докато гледаше надолу. Беше го толкова страх да го погледне в очите.

Тогава мистериозната личност направи няколко крачки напред. И хвана брадичката на Джимин и я вдигна към него.

-Слушай ме внимателно и ме гледай право в очите.

Джимин се разтрепери. Беше уплашен,но и развълнуван. Тези очи, които го гледаха му докарваха толкова различни емоции.

-Забрави за вчера. Забрави какво си видял. Отсега нататък ти не си ме виждал никога. И също...не ми се мяркай повече пред очите. Ясен ли съм?

Тогава Джимин остана вцепенен.
Момчето излезе и си тръгна. Точно тогава влезе и приятелката на Куки.

-Мале ко прайхте с Мин Юнги бе ?

-Мин Юнги... ли?- попита Джимин.- Така ли се казва?

-Да. Той е от моя клас (12е) - каза момичето.

-Значи е по-голям. Става още по-интересно...