-Парк Джимин а?- мислеше си Юнги, който вървеше по коридора на училището.
Междувременно Джимин още не се беше разтърсил от случилото се.
Стоеше на място и не мърдаше.
Толкова неща му се въртяха в главата. Този поглед на Юнги...тези негови устни...гласът му...-Мин Юнги...Мин Юнги...Мин Юнги...Мин Юнги... - повтаряше отново и отново Джимин.
- Ох, мале тоз много страшен бе!-каза Кукито.
-Поне разбрах името му...Мин Юнги. Толкова е прекрасно.
-От 12 ,,е" клас е.
По-голям е от нас.-Нека отидем до стаята му. Трябва да разберем повече за него. Искам да науча много неща свързани с него.
-Ама Джимин...Не го ли чу? Каза да не му се мяркаш пред очите повече. Ами ако ти направи или каже нещо?
-Не вярвам. Видях в неговите очи нещо, което ме накара да спра да дишам за момент.
-Какво??? Какво ти става бе?
-Джънгкук...
-Да?
-Аз...аз мисля, че съм влюбен.
-Стига бе в тоз ли?
- ....
- Еха не знам какво да кажа...изненадан съм просто.
-Не казвай нищо,а ми помогни...
Трябва да стана близък с него. Да го опозная. Не знам,но щом го видях днес отново. Сърцето ми щеше да изкочи. Не знам дали е любов все още...Но знам че е нещо силно.- Ох милия...Много си хлътнал братле.
-Знам...Давай да отиваме,че часовете започват скоро.
100 cheteniq :3 Mersi na vsichki,koito chetat nashata idiotshtina💘 Mnogo ste qki ❤❤❤ Ochakvaite mnogo interesni glavi skoro ^-^ !!
KAMU SEDANG MEMBACA
My cold breath / Yoonmin ❤
RomansaМин Юнги: -В първия момент, в който те видях..още тогава изпитах силни вибрации по тялото си. Реших, че съм луд. Но после с всеки път, който те виждах полудявах още повече. Караше ме да те искам толкова много. Може би нещо ни свързва. Може в миналия...