My cold breath / Yoonmin ❤

16 глава - Просто ти и аз

20 януари 2017

Джимин все още не беше получил отговор от Юнги вчера.

Притесняваше се как е реагирал. Не спираше да мисли за това.

Той не искаше да го нарани изобщо.Страхуваше се да не го загуби.

Чувствата му бяха толкова истински.

И така Джимин се оправяше за училище и след малко щеше да тръгва.

-Джимине дай си бележника!- извика ядосано майка му, която видимо изглеждаше изнервена.

Родителите на Чим Чим бяха много строги хора. Те държаха синът им да е най-умният, най-добре възпитаният и да получава най-високите оценки от всички други в училището. Но стане ли въпрос за това как се чувства той те никога не са до него.

Откакто обаче Джимин се премести в новото училище той изобщо не бе мислил за учене и оценки.

Естествено знаем всички за какво и кой мислеше само той.

- В госпожата е. - излъга Джимин като дори не знаеше къде се намира бележника му. Но се опита да се измъкне по-бързо от ситуацията тъй като знаеше, че наистина оценките му не са розови.

-В понеделник да го донесеш или ще говоря с класният.

-Ок..ок

Джимин тръгна към училище.
Той звънна на Куки да се срещнат пред оградата,но той беше болен.
,,Охх Кукинце само се разболяваш" казваше си Чим Чим на ум и влезе в училището.

Имаше 20 минути до началото на часа и Джимин реши да потърси Юнги из коридора.

Той обикаляше и обикаляше,но него го нямаше никъде.

Беше се отчаял вече.

Искаше просто да го намери и да му се извини за думите си от вчера и да го прегърне силно.

Дойде време за започване на час.
Чим Чим се отказа да търси Юнги и тръгна към стаята, но в този момент една ръка го дръпна на страни.

-Юнги хюнг!!!!!- каза щастливо по-малкият и го прегърна. - Съжалявам, съжалявам за думите  си от вчера, моля те не ме оставяй...

-Последвай ме. - каза Юнги, който хвана ръката на Джимин и го изведе навън.

А Чим Чим изобщо не се интересуваше от това, че ще пропусне училище. Единственото, което искаше сега е да бъде близо до момчето, което обича.

Юнги го заведе на покрива на една сграда.
Двете момчета седнаха отгоре й и гледаха падащия сняг от небето.

-Джимин. Знаеш ли какво значи да харесваш някого?

-Да имаш чувства към даден човек мисля...

-Истината е,че никога не съм изпитвал нещо към момичетата, с които съм бил. Всичките те...те са еднакви. Бях с тях само, защото бях сам...та ти ме попита дали чувствата ми към теб са истински?

-Да...

-В първия момент, в който те видях..още тогава изпитах силни вибрации в тялото си. Реших, че съм луд. Но после с всеки път, който те виждах полудявах още повече. Караше ме да те искам толкова много. Може би нещо ни свързва. Може в миналия си живот да сме се обичали много, но да не сме могли да се съберем, затова в този да разпознаваме душите си и чувствата си дори без да се познаваме добре. Парк Джимин. Ако в миналия си живот не сме могли да бъдем заедно...то в този ти ще бъдеш този, който ще бъде в сърцето ми и този, с който ще създам история.

Този път Джимин не оттегляше погледа си от този на Юнги.
Просълзи се заради силните му думи.
Юнги се усмихна и го вдигна и го приближи към себе си.
Те сляха устните си в една гореща целувка. Тази целувка ги топлеше от студеното време навън.

Само че като заваля една снежна буря отново...
Целите станаха мокри като кокошки.
Добре,че беше Юнги, който живееше на близо и имаше собствен апартамент.

-Да отидем в нас да се подсушим.- каза по-големият като накара Джимин да се изчерви много силно.

••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••
GOTOVI LI STE ZA SLEDVASHTATA CHAST A A A???????????? ;)))))))))