My cold breath / Yoonmin ❤

Final- '' Винаги ще гледам небето вечер и там ще търся теб...''

Юнги гледаше сразен, не знаеше какво се случва, сякаш времето за момент спря.
-Какво правиш тук, Джимин, как по дяволите се взе тук? Не искам да те виждам.

Изненадан от реакцията му Джимин просто се стъписа. Не знаеше, че толкова много Юнги не иска вече да го вижда. Джимин просто не каза нищо, знаеше, че това е краят, знаеше, че думите са излишни и просто се разплака и си тръгна.
Толкова болка имаше, толкова сълзи.
Джимин си каза, че вече не може повече и сърцето му се разкъсва.
Мина време, мина повече от месец от както не се бяха виждали, след онази случка.
Но един ден Джимин минаваше, за да види старото си училище и там видя Юнги. И двамата минаха и просто погледите им се срещнаха и издаваха желанието за това колко много се искат.
След като се разминаха, очите на Юнги бяха пълни със сълзи. Колкото и коравосърдечно да постъпи със своя любим, той знаеше, че ако се правят на непознати ще е по-добре, дори и да са били повече от просто познати, повече от просто приятели...

Не след дълго Юнги си намери работа. Трябваха му отчаяно пари, за да плаща образованието си и да плаща наема на квартирата си.
Започна работа в едно магазинче близо до университета му.
Той не се бе променил толкова много, беше си останал все същия. Толкова сериозен, гледащ с тези толкова прекрасни очи.
Всеки ден Юнги посещаваше работата след лекции, но един ден той се чувстваше доста зле. Стана му лошо и реши, че е настинал и не отиде на работата си. Стоеше си сам в тях и се беше завил хубаво, защото навън валеше и беше сравнително хладно.
Гледаше към дъжда и се натъжаваше. Искаше се до себе си Джимин, въпреки че го беше изгонил. Знаеше, че не може да го има, защото той се подчиняваше на родителите си дори и след толкова време. Гледайки към празното небе, той заспа.
На другата сутрин се събуди с адски силни болки по цялото тяло. Така продължаваше няколко дена. Не можеше да мръдне.
Казваше си, какво ми става, трябва да отида на лекар, защо не ми минава настинката.
Юнги стана от леглото, изми се, облече се и отиде в болницата. Лекарят каза, че трябва да му вземат изследвания, а той много мразеше.
Отиде да даде изследвания и чакаше резултатите да излязат. Не беше толкова притеснен, защото знаеше, че е силен и ще се оправи каквото и да е. Но...изследванията излязаха и не беше добре, беше се разболял и лекарят каза, че няма да се оправи.Бил е болен от година и изобщо не се забелязало, но въпреки това болестта му е нараствала, а той изобщо не е обръщал внимание на симтомите. Той остана в шок. Не знаеше какво да направи и как изобщо всичко може да свърши просто така. Та сега започваше едва ли не живота му.