Белла - Брукс #1 Бяло

3

Когато излязох от банята и се облякох в износените черни тениска и долнище, отидох в кухнята. Карл, заедно с Малката Кити, бяха на кухненската маса и ядяха пица. Беше поръчал две пици, той си ядеше от неговата вегетарианска, а котето ми, от моята с месо. Седнах на стола и отворих кутията, липсваше само парчето, което беше в чинията на Малката.
-Има и мляко. - Карл ми показа хладилника, за да взема млякото, не беше добре и исках да разнищя ситуацията с Лили... веднага след като се нахраня и си изпия млякото.
-Ти искаш ли? - попитах Карл, но котето измяука.
-Искам бира!
Не беше типично за него да пие бира на обяд, а и след малко щеше да ходи на работа. Когато отворих хладилника вътре имаше две бутилки мляко. Останалото място в хладилника беше пълно с бира. Взех две чаши и купичката на котето.
-Всички ще пием мляко. Нали не искаш да отрежеш някое ухо?
Карл беше фризьор и колкото и да страдаше в момента нямаше да му позволя да отиде пиян на работа. Налях в трите съда мляко и отпих глътка преди да продължа с говоренето.
-Сега ми кажи какво става?
Той хвърли парчето си пица в кутията и преглътна с мляко.
-Тя не ме обича.
-Още в началото тя ти каза, че не иска сериозна връзка, ти не беше щастлив от това, но се примири, защото сексът с нея надхвърля всички останали.
-И все пак искам да ме обича.
Отхапах голямо парче пица и започнах да дъвча. Беше отвратително да се говори с пълна уста, но все пак го правех.
-Трябва да ѝ кажеш, че я обичаш!
-Не я обичам!
Очите ми бяха втренчени в него, докато той не се съгласи с мен.
-Добре де, обичам я!
-Заедно сте от шест месеца. Дай й малко време.
-Аз ѝ казах, че я обичам. Не исках да чакам тя да ми го каже първа, обаче тя въобще е нямала намерение да го прави, разсмя се и каза, че се шегувам. От къде знае, че е шега?

-Милото ми момче! - Нямах представа какво друго да кажа, а и не исках да го карам да усеща съжалението от моя страна.
-Отивам да се изкъпя и тръгвам за работа.
Той излезе от кухнята и двете с Кити останахме сами. Тя пиеше мляко от малката си купичка на малката си масичка и когато свърши се облиза и изчезна някъде в хола.
***
Изчистих, както винаги. Първо оправих кухнята, измих чашите и чинията на Малката Кити. След това холът и остатъците от самосъжалението на Карл. Погледнах стаята му, но тя както винаги си беше в ред. И накрая моята стая. Вдигнах бялата рокля и бялото бельо, което бях захвърлила до нея. Сутиенът и прашките щях да изпера в пералнята, но роклята имаше нужда от химическо чистене, затова я сложих на закачалката. И след като свърших с всичко се чудех какво да правя.
Лили беше тази, която ме спаси от скуката. Можех хубаво да ѝ се накарам, но това нямаше да я накара да го обича.
Бях седнала на дивана и гледах "Теория за големия взрив" и докато Шелдън се правеше на Светкавицата чух ключът в ключалката. Лили седна до мен.
-Обичам го този.
А не можеше да обича Карл.
-Карл ми даде ключовете и каза да дойда да ти правя компания. Каза също, че си получила работата, честито!
-Благодаря!
-Трябва да го полеем. С Карл решихме довечера да те изведем. -Нямах желание да я разпитвам, още повече да се карам с нея, а както изглежда вече бяха оправили взаимоотношенията си, а след това са решили да продължат с тормоза над мен -Хайде да ти изберем дрехи за довечера! - Тя хвана ръката ми и реши да ме влачи до стаята ми.
-След като свърши това.
-Колко пъти си го гледала?
-Няма значение, никога няма да ми омръзне!
***
Лили не хареса гардероба ми. Само един бял потник, който не бях обличала много, просто защото показваше твърде много от гърдите ми. Според нея беше напълно подходящ.
-Как е възможно да нямаш поли?
-Имам няколко рокли! - започнах да се оправдавам.
-Тази бялата е мръсна, а останалите са за сватби или за погребения!
-Ами аз не нося много поли и рокли!
-Тогава хайде в мола!
***
Обичах да пазарувам, но обикновено бях с Карл, а на него не му пукаше как ми стоят дрехите и харесваше всичко. Лили ме накара да пробвам половината магазин и накрая купихме само едни къси черни панталонки, които според нея щяха да ми стоят страхотно с белия потник. Отказвах тази вечер да нося пола.
Лили, обаче беше решила да изпразни кредитната карта на Карл и ме замъка в още няколко магазина, от които излязохме с пълни ръце. За нея си купи една пола и две рокли. Успях да я убедя да си купя онези сладки червени кецове, но бях принудена да взема и супер високите сандали на токчета плюс няколко поли и рокли, подарък от Карл за новата работа.
-Имаш красиви, дълги крака, а си толкова ниска!
-161 съм! Не съм чак толкова ниска!
Всъщност, бях.
-Ще работиш в модно списание. Там със сигурност...
-Всички са високи. - прекъснах я. - Права си. Трябва да свикна. Да отидем, да похарчим още от парите му. Трябва ми костюм.
Вече само с Лили щях да ходя на пазар.
Когато се прибрахме Карл все още го нямаше. Той обожаваше работата си като фризьор и понякога наистина се увличаше. Когато имаше клиенти, доста често ги приемаше и без записан час, което означаваше, че можехме да излезем и само двете.
-Толкова си хубава, Ашли!
-Не съм.
-Разбирам защо Карл е влюбен в теб.
-Карл не е влюбен в мен! Моля те не започвай и ти!
-Виждам го! Знам, че ти може и да не го забелязваш...
-Грешиш, Лили! - прекъснах я. Никоя от предишните приятелки не можеше да разбере нашето приятелство. Наистина си мислех, че тя е различна и няма да го ревнува от мен.
-С него сме израстнали заедно и сме като брат и сестра. Няма никакъв начин той да е влюбен в мен!
-Ашли, съжалявам!
Тя седна на леглото ми и скри лицето си с ръце.
-Няма за какво да съжаляваш, но той наистина е влюбен в теб. Нямаш представа днес какъв беше, когато се прибрах, понеже ти си се разсмяла, когато ти е казал, че те обича.
-Не исках да му се смея, но просто не можех да му повярвам.
-Защо да не му повярваш? Не се е надявал да му кажеш, че и ти го обичаш.
-Казах му, че е влюбен в теб, а той ми отвърна, че не е вярно. Че е влюбен в мен.
-Така е! Той не лъже. Заради теб, тази вечер ще обуя онези високите сандали и късата пола.
-Дето ти подчертава дупето?
-Същата! И белия потник.
-Нали щеше да носиш къси панталонки.
-Заради теб ще си жертвам комфорта.
-Ще прелъстиш някого.
-Няма да е Карл, спокойно! Ако имаше да става нещо с него до сега да е станало.
-Добре, ще те питам нещо последно и край! Никога ли с него не сте...
-Не! Не продължавай! С него дори и не сме си го помисляли. Толкова съм се смяла с някои от бившите му и тяхната ревност. Буквално се опитваха да го скарат с мен, да избере една от двете, а една дори се опита да ме убие с колата си. Толкова ти се радвах на теб, че си нормална...
-Опитала се е да те убие?
-За щастие единственото, което успя да направи е да влезе в психиатрична клиника, въпреки че аз се опитах да я вкарам в затвора. Карл не ти ли е разказвал?
-Той не иска да говори за бившите си.
-Разбра ли сега защо?
-Да! Мили, Боже! Да те убие?
-Не ми се говори повече за това! Искам да се забавлявам!
***
Лили беше с ниски обувки, защото не искаше да стърчи над мен. Не искаше и да изглежда по-секси от мен. Сини прилепнали джинси и червен потник, но дори и с кецовете беше по-висока от мен на токчета. Карл се прибра, когато вече бяхме готови и отиде да се преоблече преди да тръгнем. Беше готов за по-малко от пет минути.
-Имам въпрос, който ме мъчи още когато те видях за първи път.
-Какъв е? - попитах Лили, докато си наливах вода.
-Истински ли са?
-Кои?
-Циците ти!
-Да! - отговорихме заедно с Карл. Той я прегърна и целуна врата й.
-Много сте секси двамата заедно! - бяха много сладки, а Карл вече се усмихваше. Работата винаги му влияеше добре, но и това, че тя беше тук при него му оказа положително влияние.
-Имаш нужда от секс! - каза ми Лили.
-Нямам!
-Има, нали? И аз го забелязах. - той ѝ говореше сякаш ме няма.
-Нямам, добре съм си!
-Тази вечер ще я напием и ще ѝ намерим някой.
-Аз мога и сама... И двете. И да се напия и да си намеря гадже.
-Не ти говоря за гадже! - погледнах най-добрия ми приятел. Той ме познава най-добре и би трябвало да знае, че не харесвам секса за една нощ.
-Няма да стане!
-Но ти имаш нужда от това! - той се приближи до мен и продължаваше да ми говори. - Имаш нужда да се отпуснеш и да прекараш една невероятна нощ с един непознат, а на другия ден да ти останат само приятните спомени.
-Или някоя болест. Не благодаря, ще си стоя без секс, докато не дойде следващото ми гадже!
-Ще те напием!
-Аз сама ще го направя. А сега някой да извика такси!