Белла - Брукс #1 Бяло

10

Когато се събудих сутринта всичко отново ме болеше. Все още го усещах в себе си. По себе си. А него го нямаше.Щеше да ходи на фитнес. Сигурно сега беше там и вдигаше тежести, и правеше преси. Имах нужда от душ и малко да се откъсна от мислите за него как тренира. Изправих се и отидох до банята. Погледнах се в огледалото. Устните ми все още бяха подпухнали от целувките. Следите, които беше оставил първия път вече избледняваха, но нямах намерение да ги показвам на баща ми и сестра ми, ако дойдеше на обяда. Влязох под топлата струя на душа, опитвайки се за кой ли път да ги измия, въпреки че знаех, че няма как да стане. Той ме беше белязал и тази негова настойчивост и обсебеност ме плашеха, но в същото време и ме възбуждаха. Той наистина беше един непознат, който ми показваше нещо ново, нещо красиво и първично. И можех да се изгубя в зелените му очи и в големите му ръце. Водата бавно се стичаше по тялото ми, отмивайки го от мен. Исках да се върне и да се изкъпе задно с мен, за да мога да го усещам през целият ден. И моите ръце не бяха неговите. Можеше ли някой да липсва толкова много?
Когато излязох от банята, облечена в халата, отидох до прозореца. Щеше да бъде мрачен октомврийски ден, всеки момент щеше да завали, което беше добре за мен. Можех да облека поло или да сложа шал.
Черно поло и сини дънки.
***
-Добре, че си сложила поло.
Карл беше в познатата поза пред телевизора. Купата с пуканки беше на дивана до него, а Кити в скута му.
-Нямах избор.
-Искам да внимаваш с него.
-Внимавам.
Стоях там и го чаках да ми каже още нещо, а той само ме погледна.
-Изглеждаш различно. Кожата ти, косата ти, всичко...
-Ние просто правим секс.
-Кажи ми фамилията му. Ще го потърся в Туитър и Инстаграм.
-Не го знам, а и той няма.
Той бавно смъкна котето ми от скута си, изправи се и застана пред мен.
-ТИ, Нормална ли си? - той ми се разкрещя.
-Много добре знаеш, че не съм.
-Не искам да те нарани.
-Няма.
-И защо не го попита?
-Говорихме си за други неща.
-О, говорили сте!
-Трябва да тръгвам, после ще говорим!
-Не мога да повярвам!
Тръгнах към вратата, но той ме следваше. Затръшна вратата точно когато я отворих. Ръката му беше там и аз вече не можех да я отворя.
-Татко ме чака. После.
-Не го познаваш.
-Знам. Просто секс, Карл.
Той ме гледаше от високо. Почти всички ме гледаха така. Защо всички бяха толкова високи? Погледнах в кафявите му очи. За първи път го виждах такъв.
-Знам, че се притесняваш за мен, но нищо няма да ми стане от малко секс. Ти сам каза, че имам нужда.
Целунах го по брадичката и той се отмести. Бавно отиде до дивана и зае същата поза, а Кити отново се покатери в скута му, преди да изляза.
***
Баща ми беше сам. Кейт каза, че ще закъснее и я нямаше. Прегърнах го. Той ме стисна силно. Обичах го, но имах нужда малко да се отделя от него. Знам, че разбих сърцето му, когато напуснах след края на стажа, но не издържах шушуканията и подмятанията, че съм там единствено, защото съм дъщеря на шефа. Исках да ме ценят за това как пиша и исках да успея сама. Модата не беше моята силна страна, но нямаше и да пиша статии, а само асистентка. Но Анет Уилямс беше жена с име, от която можех да науча много. Колкото и странна да беше тя беше жена, която отстояваше своите идеи и не слушаше никого. Опитваше се да крие личния си живот и до някъде успяваше. Искаше да я познават с името на списанието ѝ, а не със скандали и интриги. Искаше ми се след като мине седмицата да ме остави да бъда нейна асистентка, но едва ли щеше да се случи.
Вече приключвах със соса за спагетите, когато Кейт пристигна. Обикновено двете готвехме, докато татко се въртеше покрай нас, но този път се беше затворил в кабинета си.
-Как се чувстваш, Аш?
-Добре. Ти как си?
-Добре съм, а те сияеш.
-Не сияя. Така ти се струва.
Тя обърна лицето ми към нейното. Загледах се в красивите и правилни черти. Косата ѝ имаше същият цвят като моя, но очите ѝ бяха като на татко. Бяха по-малки от моите, а косата по-дълга. Беше и по-висока.
Пръстът ѝ докосна долната ми устна.
-Обичам те, но понякога наистина правиш големи глупости.
-Мислех, че татко вече се е отказал да поглъща "Белла".
-Не става дума за "Белла", а затова че го оставяш... Оставяш нас.
-Искам малко да се откъсна от вас, за да видя какво мога.
Изсипах соса върху спагетите и ги занесох на масата в трапезарията, а Кейт вървеше след мен със салатата.
-Като станеш асистентка на Маркъс Алекзандър.
-Ще бъда асистентка на Анет Уилямс. Него не съм го виждала.
-Ще бъдеш негова асистентка, а ти не го познаваш.
-Трябва да се оправям сама, Кейт!
-Тогава минавам към първоначалния план. - баща ми стоеше на вратата - Вземам ти кредитната карта.
-Добре, съгласна съм.
Кейт отвори уста.
-Какво? Ще се оправя.
Баща ми взе чаши и ги постави на масата. Отвори виното и никой не продума дума до като се хранехме. Не се беше случвало никога. Обикновено имахме какво да си кажем.
-Не искам да ти вземам кредитната карта. - татко въртеше столчето на чашата си.
-Не, татко, прав си. Щом искам да съм самостоятелна, трябва да се откажа от привилегиите, които си ми осигурил.
-Искам да си добре, Ашли, и не мисля, че там ще бъдеш. Предложих ти работа като журналист, да пишеш статии за това, от което разбираш и си добра, а ти отиваш на съвсем непознато място, с непознати хора, в сфера, която не познаваш да станеш асистентка на един женкар, който си ляга с всяка която иска.
-Имам си приятел, ако това те притеснява.
Сестра ми се задави и се закашля, смеейки се. А баща ми ме погледна изненадано. Знаех, че до известен смисъл ги лъжех и си противоречах с това, което казах на Карл, но трябваше по някакъв начин да го успокоя, че няма да падна в капана на Маркъс Алекзандър, та аз бях луда по Тео.
-От кога? - попита баща ми.
-От скоро. Не ви казах понеже не беше нещо сериозно, но...
-Няма значение. Аз трябва да знам тези неща. Идваш си само веднъж в седмицата и всеки път ми поднасяш нова изненада. Неприятна изненада. Първо напускаш, после искаш да започнеш работа там за да ме дразниш, а сега ми казваш, че си имаш приятел. Искам да се запозная с него. Доведи го!
-Когато е готов, а и в момента не е в града. - не бях сигурна дали е заминал.
-Как се казва? - попита ме Кейт.
-Тео... Тиодор...
-Фамилия? - попита баща ми
-Няма значение! Когато му дойде времето... - станах от масата, вземайки чинията си - ...ще ви запозная.
Как можех да им кажа, че не знам фамилията му. Мамка му! Наистина исках да избягам.