Белла - Брукс #1 Бяло

41

Четвъртък сутринта имах страшен махмурлук. Кам дойде с Карл за да ме изпратят на летището. Кам си търсеше квартира и Карл щеше да го вземе при него и да изгони сегашния си съквартирант. Прегърнах най-добрият ми приятел. Държах хартиена чаша с кафе и не можех да смъкна слънчевите очила от очите си, както и той. Беше изморен, но не знаех как Кам беше толкова свеж. Беше по-нисък, но пак беше глава над мен. Прегърнах и него.
-Следващия път като се видим да се надяваме, че ще си се освободила от този, който те кара да плачеш.
-Сестра ми е болна, а гаджето ми ме лъже.
-Ами да се надяваме, че сестра ти ще оздравее, а за лъжливото копеле като го видя ше го смажа.
Изкрено се забавлявах при тази мисъл. Кам беше сърфист, но доста по-нисък и слаб от Маркъс. Щеше да е интересна битка.
Потупах го по рамото и се обърнах към изхода. През целият полет дремех и слушах Rak-Su. Любимата група на Лена и Райли. Харесвах ги.
***
Стюардесата ме събуди за да си сложа колана. Изглежда полетът беше към края си, а аз съм заспала. На летището ме чакаше Кейт. Беше късно и не трябваше да ме чака, но ми каза, че е трябвало малко да избяга от татко, но беше толкова студено през ноември в Ню Йорк. Облякох дебелото си яке и сложих качулката когато излязохме от летището.
-Ще си имаш проблеми във фирмата.
-Какви? - не че преди нямах.
-Не мислят, че ще се справиш... А някои казват, че ще затриеш фирмата. - не ме изненадваше с тези изказвания, но следващото щеше да ме убие. Усещах ударите на сърцето си в петите. Можеше и да е от полета. - Албърт каза, че... И ти го казвам, защото ще го чуеш в понеделник... Че курвата на Маркъс Алекзандър ще му подари Брукс...
Определено започването ми на работа в Белла беше грешка.
***
Телефонът ми постоянно издаваше звуци, които не бяха познати за мен, веднага след като го включих.
-Какво му става на този телефон? - попита ме Кейт, когато отключваше входната врата
-Мислех си, че ушите ми пищят от полета. - но жестоко грешах. Имах Фейсбук профил и Инстаграм профил, и Туитър... Имах по няколко добавени приятели и двайсетина покани и бях тагната. На плажа в ЛА, заедно с Карл... И Камерън...
***
Не ме интересуваше колко е часът и дали спи. Карл вдигна на второто позвъняване.
-Как можахте, Карл?
-Ами решихме, че твоят човек има нужда от студен душ.
-Не, ти имаш!
-Аш, той си го заслужава.
Беше прав, но не можех да повярвам, че са го направили зад гърба ми, докато аз лежах пияна на леглото в хотела и плачех и проклинах и го исках. Само те двамата знаеха какво съм говорила тогава. Карл ме беше записал. Радвах се, че го е оставил в телефона ми за да видя до какво състояние ме беше докарал.
Бях легнала по корем, а късата ми розова рокля разкриваше половината ми дупе. Кам я оправи и ме помилва по главата, а аз хлипайки му разказвах за Тео и Маркъс и за всичките му лъжи. Веднага след като го изгледах го изтрих. Нямах намерение да оставям това доказателство за моята невменяемост. Но не беше само то, имаше още едно, в което крещях и бях готова да си тръгна за да се разправям с него. Не можех да повярвам, че Кам ме беше видял такава. Стоях будна със слушалки в ушите, когато получих известие. Кам ми пишеше.
"Не го мисли! Живей!"
"Опитвам се." - беше отговорът ми.
"Той не заслужава да страдаш толкова."
"Съжалявам за това, на което си станал свидетел!"
"Бил съм по-зле от теб."
Писахме си до три. Поне при мен беше толкова. Бях заспала без да прочета последните му думи.