Белла - Брукс #1 Бяло

33

Когато се събудих той беше тук и се беше увил около мен. Опитах се да се отлепя от него, но той само затегна хватката. Усещах ерекцията му. Не знаех дали ще го понеса още веднъж в мен. Снощи беше нежен. Обсипваше ме с целувки. Ръцете му ме галеха и очертаваха всяка една извивка на тялото ми. Но краката ми все още бяха изтръпнали. Понякога беше нежен, но когато се отнесеше, когато усещах, че е готов той започваше да ме чука. Да ме мята от крайност в крайност. От нежните и сладки целувки, до грубото и първично чукане. Нямах нищо против и двете, ако на другият ден можех да ходя. Днес щях да се срещам със сестра ми. И нямах време да го чакам да се събуди. Трябваше да се изкъпя и облека преди да се срещнем в мола. Но Маркъс имаше други планове.
Бях по корем, а той върху мен. Усещах твърдият му пенис на входа на влагалището си. Знаех, че бях готова за него, но скоро нямаше да съм готова за сестра ми. Не че на него му пукаше. Поставяше леки целувки по гърба ми, докато стискаше китките ми и нахлуваше в мен. Не можех да видя лицето му, но чувах стоновете му, смесени с моите. Усещах всяка една частица от него, когато забави темпото. Мамка му, нямах време за това, но пък беше толкова хубаво!
Той се отпусна върху мен. Страхувах се, че ще ме смачка, но той не помръдна. Усещах дишането му във врата ми. Пенисът му все още пулсираше в мен.
-Трябва да се срещна със сестра ми.
-Още малко. - каза той все още сънен.
Накрая успях да го погледна. Лека, саънена усмивка играеше на устните му. Все още бях под него, а той в мен, когато ме целуна.
***
Срещата с Кейт не мина добре от моя гледна точка. На нея й личеше, че е щастлива, но аз исках и не исках и да й казвам за Маркъс. Обядвахме и се разходихме в мола. Когато изпробва една черна прилепнала рокля, забелязах колко в действителност е отслабнала. Вглъбена в мислите си за Маркъс и дали да й кажа какво в същност правя не я бях забелязала.
-Добре ли си, Кейт?
-Разбира се! - тя ми се усмихна, но усещах, че ме лъже. - Просто ми липсваш във фирмата. Преди се виждахме всеки ден. - тя се усмихна тъжно.
-И се карахме постоянно.
-Това ми липсва. Няма с кого да споря. - тя беше влязла отново в пробната за да съблече роклята. Когато излязохме се запътихме към касата, но видях една жълта рокля, която трябваше да имам. Кейт ми се разсмя.
-Преди не искаше да чуеш за рокли!
А аз само повдигнах рамене.
На няколко пъти, докато пиехме следобедно кафе в апартамента й, тя се опита да ме разпита за гаджето ми, но не исках да й го кажа сега. Да разваля прекрасния ден, прекаран с нея. Съвсем скоро щях да й кажа, не днес.