Белла - Брукс #1 Бяло

5

Болеше ме главата, но пък ми беше топло, заради тялото му, което се беше увило около моето. Усещах ръката му, която ме беше прегърнала и дъхът му във врата ми. Дишаше равномерно, което означаваше, че спи дълбоко и не хъркаше, което беше добър знак. Усещах и още нещо, което се опираше в бедрото ми. Ерекцията му. Вече знаех, че е голям и необяснимо за мен го исках отново, въпреки болката от дивия секс, който правихме снощи.

Вече беше светло, когато отворих очи, но исках да знам колко е часът. Размъдах се, но бях прикрепена за него. Бяхме като залепени един за друг.

Той измрънка нещо неразбираемо, но имаше толкова секси тембър, че можех да го слушам как мрънка с часове и да се опитам да разбера какво ми казва. Исках и да го видя, дали все още беше толкова зашеметяващо секси както снощи или всичко беше просто в пияната ми глава? Дали той все още щеше да мисли, че аз съм секси?

Веднага, когато успях да се обърна към него, видях сладките му и вълшебни устни. Спеше като ангелче. Секси ангел в леглото ми.

И в следващата секунда вече беше върху мен, все още не отворил очи започна да ме целува по врата. Затворих очи и се сетих как неговите устни докосваха моите. Не исках да ме целува. Нямах представа какъв е дъхът му, а и моят след всичкия алкохол, който изпихме. Дръпнах се настрани, само че той стисна лицето ми и в следващият момент ме поглъщаше с устни, а аз му отвръщах. Ръцете ми бяха приковани до главата, докато той целуваше гърдите ми. Не знаех какво е направил снощи с тях, но и те ме боляха. Всичко ме болеше, но можех да го понеса, защото беше толкова хубаво. Челото му се опря в моето. Усетих как сладките му къдрици галеха лицето ми. Наистина трябваше да проверя дали все още беше толкова сладък и след като се събуди. Когато усетих, че лицето му се отдалечава от моето отворих очи и мамка му, беше. Все още беше сънен, но очите му бяха още по-зелени отколкото ги помнех. Усмихна ми се с онази негова секси усмивка. Тиодор беше неговото име. Радвах се, че го помня и се молех и той да помни моето.
-Добро утро, красавице. - гласът му ме довърши. Изричаше думите бавно с дрезгав сънен глас. Нищо, че не помнеше името ми. Можех да го преживея, стига да ми говореше с този глас. - Малко ти се е размазал гримът.

Ето го и кошмарът. Исках да стана и да се изкъпя. Но не можех, защото той беше върху мен и бяхме залепени един за друг. Не можех да помръдна, а той още повече ме притисна към матрака и отново усетих ерекцията му, но този път по корема.
-Искам да се изкъпя!
-Веднага след като свърша с теб!
И като каза да свърши с мен имаше предвид точно това. Пресегна се към шкафчето ми на което се намираха останалите презервативи от снощи и взе един. Изправи се колкото да си го сложи, а аз през това време успях да огледам изваяното му тяло и ловките движения, с които се погрижи за безопасността ни. Този път навлезе бавно в мен, докато ме изпълни до края и през цялото време не спираше да ме целува. Сега беше коренно различно от снощи. Беше бавен и нежен. Стори ми се, че чух едно "Съжалявам" примесено със стоновете, които издавахме. Не бях сигурна дали снощи свърших, но ако се забавеше сега достатъчно можеше и да се случи, а не се беше случвало отдавна, но въобще не очаквах това, което последва. Синхронът ни беше съвършен. Неговите движения, моите стонове и всичко това, което се случваше в стаята. Всичката тази химия, физика или там както се нарича това между мен и Тео. Не знаех дали свършвам. Чувствах се странно. Започнах да изтръпвам. Исках да викам, но устата ми беше заета с целувки. Исках да го докосвам, но ръцете ми бяха приковани за леглото от неговите. Исках да го обгърна с крака, но не можех, защото бяха изтръпнали. Не знаех къде се намирам. Не знаех какво се случваше с мен, с тялото ми. Бях отпусната. Бях в тялото си, но сякаш не бях наистина. Отворих очи, той стоеше над мен и ме гледаше. Не знаех какво означаваше тази усмивка. Имаше гордост, удоволствие и още нещо, което се опитах да разчета. Сякаш превъзходство. Сякаш бях покорена, бях негова. А не трябваше, защото това не беше редно. Но усещах тялото си, сякаш вече не беше мое. Беше негово. "Какво направи с мен?" Исках да го попитам. Но не бях сигурна дали мога. Трябваше ли да го направя, или по-добре щеше да бъде ако си замълча? Само знаех, че трябва да стана и да отида в банята.
-Трябва да се изкъпя. - само това казах. Бях отвратителна. Трябваше да му кажа, че беше страхотно, но трябва да си тръгва.
-И аз.
-Да. Това беше... - Какво беше, Ашли? Какво беше, Ашли?
Не можех да го опиша. Още не се бях върнала в тялото си и вече не усещах неговото върху моето, защото беше станал от мен и сваляше презерватива от себе си. Опитах се да се изправя и успях. Едва се движех, но успях някак си да се добера до банята ми. Това, което ме гледаше в огледалото не бях аз и не знам на него как му хареса.
Косата ми стърчеше във всички посоки. Под очите ми имаше черни следи от спирала, молив, очна линия и сенки. Устните ми бяха червени и подпухнали. Вратът ми, гърдите и коремът ми бяха зачервени и ожулени. Покрити с червени и различни нюанси на лилаво следи. Какво беше направил с мен, по дяволите?
Бързо влязох под душа и започнах да се търкам. Болеше ме, опитвайки се да измия всички следи от тялото ми, но не можех. Краката ми едва ме държаха. Блаженството от преди малко беше заменено от страх. Ако някой ме видеше? Ако баща ми ме видеше утре на обяда? Трябваше да нося шал. Увих се в халата и влязох в стаята. Него го нямаше, но дрехите му бяха тук. Облякох се на бързо. Къси дънкови панталонки върху черни прашки, които едва търпях. Отказах се да слагам сутиен. Щеше да боли, сигурно. Облякох една черна тениска, която едва скриваше малка част от белезите. Отидох в кухнята, а той по боксерки правеше палачинки. Какъв беше той? Какво правеше тук?
Изведнъж се обърна, изглежда усетил погледът ми вперен в гърба му. Широкият му гръб, по който имаше следи от нокти. Моите нокти. Какво бях направила с него? Какво, по дяволите бяхме правили?
-Здрасти! - Усмихна ми се той. Беше ли неловко или просто и двамата не знаехме от къде да започнем разговора?
-Здрасти! - отвърнах му аз.
-Правя ти палачинки. - обичах го.
-Обичам палачинки. - приближих се към него. - Аз ще направя кафе. - трябваше да мина покрай него за да стигна до машината, но разбира се можех да мина и от другата страна, но незнайно защо исках да бъда близо до него.
Той се обърна и щяхме да се разминем лице в лице! Да! Голяма грешка. Той ме притисна в плота. И ме целуна. После ме пусна и аз отидох до машината. Малко се поуспокоих като видях следите, които аз бях оставила по неговите гърди. Неговите разбира се щяха по-бързо да се заличат понеже кожата му беше по-тъмна. Дори сега по-трудно се забелязваха от моите, но следите от нокти по гърба му по-трудно щяха да се заличат.
-Имам нужда от баня.
-Не нямаш.
Той се разсмя.
-Миришеш на палачинки. - погледнах го, а той все още беше ухилен.
-Значи ти можеш да се изкъпеш, а аз не?
Косата ми все още беше влажна, въпреки че я суших.
-Очите ти са огромни, момиче!
-Знаех си! - викнах му.
-Какво? - и той ми викна.
-Не ми помниш името!
Той продължаваше да ми се смее. Защо постоянно ми се смееше?
-Помня го!
-Кажи го!
-Първо ти кажи моето!
-Тиодор!
-Ашли, момичето с големите... -той погледна към гърдите ми. - ...очи.
Това ли имаше предвид?
Огледах се из кухнята за нещо, с което да го ударя, а той продължаваше да се смее.
И може би точно в този миг аз осъзнах, че не знам абсолютно нищо за този мъж. Полугол в кухнята ми след най-невероятният секс в живота ми.
Може би беше наркоман или по-лошо женен, или с приятелка.
-Женен ли си? - той спря да се смее.
-Не.
-Сигурен ли си?
-Напълно!
-Хубаво, защото няма да мога да си го простя.
-На мен не ми пречи и да си омъжена.
-Наистина ли?
-Не! Не мога да си представя, че някой друг те докосва. Дори това, че не беше девствена ме изпълва с жестока ревност към тези, с които си била преди мен.
Това вече ме изненада, но предположих, че се шегува, което от своя страна доведе до моя истеричен смях. Той извади последната палачинка и спря котлона.
-Не ти се сърдя, че се хилиш така, защото и мен това прозрение ме изненада тази сутрин, когато се събудих и те видях легнала до мен чисто гола.
-Взимаш ли някакви наркотици?
-До сега не съм, но си мисля, че мога да се пристрастя към теб.
-Глупости!
-Щом казваш!
-Какво се случи? - не очаквах отговор.
-Нямам представа, но не искам да си ходя!
-Ами недей!
-Трябва да се срещна с майка ми за обяд.
-Вече е обяд. - каква изненада! Той имал майка!
-Към два.
Погледнах часовника на стената. Беше 12:30. Имахме още малко време.
-След това искам да дойда пак. Може ли?
-Как пиеш кафето си? - беше готово отдавна, но точно сега и двамата не бързахме да си сервираме закуската.
-Обичам сам да си го овкусявам. Понякога го пия чисто, понякога с много мляко, понякога с малко захар ...
-Сега как ще го искаш? И този път аз...
Той ме прекъсна с целувка.
-Чисто! - прошепна го върху устните ми и продължи да ме целува. Беше наистина доста висок. И най-вероятно затова ме вдигна върху плота. Докосваше ме бавно. И целувките му бяха бавни, изучаващи. Пръстите му галеха кожата на корема ми под тениската, повдигайки я за да открие гърдите ми. Не знаех какво толкова им харесва, но си мислех, че беше обсебен от тях.
-Мамка му, аз се храня тук!
Смъкнах по най-бързия начин тениската си, когато чух гласа на Карл, но нямах представа от кога стои там.
-Отивам да си взема душ, вие си хапвайте палачинки. - Тео пак ме целуна.
-Ти къде беше? - Спря се на вратата за да чуе отговора на най-добрия ми приятел.
-У Лили. Имаш ли някаква представа какъв шум вдигахте!?
-Ти! - забих пръста си в гърдите му. - Оставил си ме съвсем сама с някакъв непознат? Ако ми беше направил нещо? - Тео се смееше на вратата. Мисля, че не се сърдеше. Надявах се, че не се.
-Ами така като те гледам. - посочи врата ми.
-Това няма значение...
-Спокойно, ходих да изпратя Лили до тях, че ще ходи на лекции. Твоят човек беше станал и пиеше вода и правеше смес за палачинки. Не си била сама с него.
Погледнах Тео и видях как усмивката му се стопява, и тръгна към банята ми.
А палачинките му бяха най-вкусните на света. Когато се появи отново беше облечен с дрехите от снощи, но и нямаше какво друго да облече. Взе кафето си, в което сигурно вече плуваха пингвини, но не чух да се оплаква. Ние с Карл вече преполовихме палачинките.
-Ти няма ли да ядеш? - попита го Карл, като взимаше още една.
-Ти брат ли си ѝ?
-Тя има сестра, аз имам брат... - Карл погледна Тео, чиято челюст беше стисната силно. Толкова, че изпука. - Но да, може да се каже, че съм ѝ брат.
-Но не си! - Тео тръгна да излиза. - След срещата с мама ще дойда.