Белла - Брукс #1 Бяло

40

Събота останах да спя в Кейт. Неделя отидохме у татко и тя му каза за болестта си. А аз му казах за Маркъс. Той наистина беше съсипан, а аз имах нужда да избягам. В понеделник подадох молба за напускане. Успях да го направя без да се срещам с Анет, Моник или Маркъс. Отидох с Кейт при д-р Морган. Операцията и беше назначена за следващият понеделник. Веднага след това, отлетях за ЛА, като вдигах телефона само на Кейт и Татко. Щях да остана при Карл за три дни. Имах нужда от него, но за да го направя трябваше да прекося страната.
***
-Ще се преместим с Кейт при татко. Така няма да се чудя кой как е. Фирмата я поемам от понеделник независимо какво ще стане. Кейт ми приготвя всичко, което трябва да знам.
-А баща ти?
-Държи се още, но не е ясно до кога.
Двамата стояхме в пицарията. Той искаше да проведем този разговор далеч от жилището, което обитаваше и съквартирантът му. Настоя да отседна на друго място, и не можех да му откажа, след като се запознах с въпросният човек. Нямах време да се разправям и с него и опитите му да ме сваля.
-Ще го изгоня когато Лили пристигне. - бяха думите му, когато го попитах защо го търпи.
Той стоя до късно с мен след работа, а на другият ден не беше в добра кондиция. Скарах му се. През деня аз си поспивах, разхождах се по плажа и разглеждах града. А той се мъчеше. Все още отказвах да говоря с Маркъс, а Анет и Моник спряха за ме търсят. Тъкмо затварях за пореден път на Маркъс, когато две хлапета с ролери щяха да ме съборят на земята, но едно от тях падна.
-Съжалявам! - казах тъжно.
-Не си ти виновна, той ти зяпаше краката. - каза другото момче. Беше на около 19. Имаше топли и красиви кафяви очи, а от каската се показваше рошава изсветлена от слънцето коса. - Аз съм Камерън.
-Ашли.
-А този убитият е Мат.
-Да те черпим нещо за неудобството, Красота? - каза Мат, като ме заобиколи.
-Не сте ли малко малки?
-Мат е на 18, но пък аз съм на 20, на теб не ти давам повече от 19.
Усмихнах се. Бяха наистина сладки, но последният път когато излязох с непознат ме докара в това състояние. Но утре си заминавах. И нямаше да правя нищо и да ходя с тях на неоживени места.
-И къде ще заведат две Калифорнийски момчета едно момиче от Ню Йорк!
Очите на Мат станаха на понички.
-Верно ли си от Ню Йорк?
-Верно.
***
Пихме смути на плажа и ги погледах докато карат сърф, но когато започваше да се стъмва се обадих на Карл да ме вземе. Той предпочете да остане с тях и да се забавлява. Нямах сили повече да се преструвам на щастлива. Открих забита бутилка с водка в пясъка и седнах до нея. Не бях толкова тъпа за да отпия от нея без да видя на кого е. Беше на две момичета с розови бански. Лана и Райли имаха още алкохол в колата си, а аз имах нужда. Нощта я изкарахме там покрай огъня и бутилката с водка. Карл се беше освободил за следващият ден за да ме изпрати, така че пи заедно с мен и двете момичета, докато Кам и Мат се появиха при нас. Кам не се отделяше от мен. Можеше и да има шанс, ако не бях с разбито сърце и се ядосвах на желанието, което породи алкохолът в мен. Да отида при Маркъс и да... Можех да го направя и с Кам. Утре нямаше да го видя, но целувката му не успя да ме накара да изпитам онзи трепет, който изживях първата вечер с Тео. Разплаках се, когато той отлепи сладките си устни от моите.
-Наистина съм в много труден момент от живота ми, Кам.
-Красива си, дори когато плачеш! - той докосна нежно с пръсти сълзите ми.
Усмихнах се.
-Хей! - Мат ни посочи с пръст. - Аз пръв я видях.
И двамата се разсмяхме, когато момичетата го дръпнаха и започнаха да танцуват на някаква песен която никога не бях чувала... Пееше се за Мона Лиза и Кам ме придърпа да танцувам с него и другите.