Белла - Брукс #1 Бяло

31

Някой чукаше на вратата, а нямах представа колко е часът. Екстазът ми още не беше отминал, а някой настоятелно продължаваше да чука на вратата. Тео беше заровил лице във врата ми. Отблъснах го. Имах чувството, че всеки момент вратата ще поддаде.
-Трябва да се... - прошепнах, а той ме целуна бавно и нежно. - Облека.
-Върви отзад в стаята. - той си имаше отделна стая. С огледало и мивка. Беше скрита и почти никой не знаеше за нея. Взех роклята си от земята и докато вървях към стаята той оправяше костюма и вратовръзката си. И на двамата ни личеше какво сме правили до сега. Той ми се усмихна и докато се скривах в стаята, той отиваше към вратата. Бавно започвах да се обличам. Надявах се да не се чувам от другата страна. Дочух приглушени гласове. Маркъс говореше с този, който го търсеше толкова настоятелно.
-Маркъс, наистина трябва да поговорим за това, което се случи.
Вече ясно чувах гласа на Роузи Бенет. Бях на ръба да изляза от стаята и да я изгоня. Ревността беше започнала да пълзи по кожата ми и да влиза през нея в кръвта ми. Съвсем скоро щеше да завладее и мозъка и сърцето ми и да ме подлуди.
-Вече говорихме за това, Роузи и няма какво повече да добавя. Запази работата си...
-Работата не ме интересува.
Сложих ръката си на челото. Започнах да получавам главоболие.
-Искам те, Маркъс! И знам, че и ти ме искаш.
-Къде са всички? Майка ми, Моник?
-Излязоха и още не са се върнали.
-Най-добре ще е и ти да излезеш!
-Целуни ме, Маркъс!
Чух целувката и бях на ръба да изляза и да я проскубя. Защо Маркъс я търпеше, трябваше да направя нещо.
-Имам си риятелка, Роузи, и я обичам.
Това малко ме поуспокои, но следващото ме изкара от равновесие.
-И преди имаше, но не ти пречеше.
-Този път е различно.
Разбира се. Тя беше от другата страна на скритата врата.
-Обичам я. - и много добре знаеше, че го чува.
-Когато ти омръзне, знаеш къде съм.
Чух вратата да се затваря. Погледнах се в огледалото и ми се стори, че от ноздрите ми излиза дим.
Излязох от стаята. Знаех, че косата ми е в пълен безпорядък и роклята ми не беше закопчана.
-Ашли.
-Да, все още съм Ашли. - приближих се към него и го зашлевих. След това се обърнах. - Закопчай ме. - усетих как пръстите му галят кожата ми, но въздъхнах и чух как ципът се затвори на гърба ми. Обърнах се към него и той получи втори шамар.
-Можеш да спреш вече с това и да ме изслушаш.
-Чух достатъчно. Искам да я уволниш!
Той въздъхна.
-Не мога.
-Защо? - Той отново въздъхна. - И без повече лъжи, Маркъс.
Поредната въздишка от сладките му устни.
-Тя заплашва, че ще ни даде с Моник на съд за сексуален тормоз, ако я уволним.
-Защо ли? - сърказмът преливаше от тези думи.
-Защото правих секс с нея
-Докато си имал приятелка. И защо се притесни сега да го направиш пак? Защото бях в съседната стая.
-Не викай моля те!
Не се усетих кога съм повишила тон.
-Искам да си тръгна днес по-рано.
-Кога?
-Сега!
-Аш...
-По-добре не ме докосвай!
Той не ме послуша и ме прегърна. Прошепна в ухото ми.
-Наистина те обичам, Ашли! - целуна ме по бузата. - И ако искаш тази вечер няма да идвам.
-По-добре наистина не го прави!
Той въздъхна примирено.
-Можеш спокойно да отидеш при Роузи и да я...
Устните му се разбиха в моите. Исках да се отдръпна, но той ме стискаше силно.
-Какво ви казах за вратата?
Той бързо ме пусна. Моник се приближи към бюрото и постави един плик.
-Утре те искам навреме на работа и преди да излезеш си оправи косата! - не разбрах точно на кого го каза, но така или иначе и двамата имахме нужда от това.