7

5.8K 192 2
                                    

Шоколадовият крем ми отне повече време, защото нямах шоколад. Нито сметана. А когато отидох до магазина се сетих, че нямам и други неща. Когато се върнах говорих с Кейт по телефона. Нищо не ѝ казах за интервюто, а и тя не попита. Просто искаше да знае как съм и да ми каже, че ще закъснее утре за обяда. Понякога не я разбирах. Обичах я, но бяхме твърде различни. Смъртта на мама беше твърде тежка за нея. Тогава бях на пет и не осъзнавах съвсем какво се случва, но пък тя беше достатъчно голяма за да знае. Заварвах я сама, разплакана и не знаех какво да ѝ кажа. И на мен ми липсваше мама, но спомените ми от нея не бяха толкова ярки. Дори не си спомнях ясно последните ѝ дни и как болестта бавно я стопяваше.
Когато Тео дойде тъкмо довършвах тортата. И бях замислена. За сестра ми, за мама и за татко. И как той никога не се ожени отново. Дори не знам дали е имал връзка с някоя друга. На приеми и на тържества винаги ходеше с някоя от нас двете или сам.
Тео ме прегърна през кръста и сложи брадичка на рамото ми. Изглежда Карл му е отворил, а аз въобще не бях чула звънеца, замислена за миналото. Взех накрайникът и го сложих на поша и започнах да оформям розички от сметаната и когато приключих му дадох да оближе пръста ми.
-Беше се замислила.
-Преди малко говорих със сестра ми и се сетих за мама. Сестра ми все казва, че ѝ напомням на нея.
-Кога... Извинявай, не трябва да питам. - той потърка челото си.
-Няма нищо, не се извинявай. Бях на пет и почти не я помня, но тя я помни, затова ѝ вярвам. Това я натъжава, което от своя страна натъжава мен.
Той се приближи и ме целуна.
-Трябва да сложа тортата в хладилника. Използвах твоите палачинки.
-Много си секси с тая престилка.
Той се засмя, а аз просто исках да сменя темата.
-Как мина срещата с майка ти? - не успях да видя реакцията му веднага, защото бях завряла глава в хладилника, но той направи пауза. Обърнах се и го погледнах, той също ме гледаше.
-Нормално.
Само това? Твърде кратък отговор.
-Какво ти се прави тази вечер? - Този път той смени темата и дойде до мен. - Преди за изядем тортата. - и ме целуна отново.
-Ако искаш може да поговорим...
-Няма да е зле да се опознаем, нали? - той се засмя отново с онази негова усмивка, която подкосява краката ми.
-Или да излезем?
-Утре суринта трябва да отида на фитнес, защото тази пропуснах.
Разсмях се.
-А това което правихме?
-Това беше за забавление.
-А фитнесът не е забавен, така ли?
-Не си ли ходила?
-Не. Понякога тичам, обаче след снощи не мисля, че скоро ще имам сили за това.
Свалих престилката си и той отново се втренчи в гърдите ми.
-Ще престанеш ли да ги зяпаш?
-Не мога. Много са красиви.
-Ти си откачен. Облечена съм.
-Съвсем малко. Не би трябвало да се разкарваш така. Все пак живееш с мъж.
-Не започвай! Мразех приятелките му, които му казваха така за мен.
-Добре.
"Само това ли? Добре?"
-Добре. - отвърнах му и аз.
-Но искам да остана и тази нощ при теб. Знам, че изглежда странно и е твърде скоро, но ми харесва да съм с теб... И знам, че казвам и това, което не трява...
-Можем да отидем на кино! - наистина исках да отидем на кино. От много време не бях ходила. - Харесва ми това, че ми казваш каквото мислиш. Така знам точно какво мога да очаквам от теб.
-Добре, но първо си сложи сутиен, моля!
Отидох си в стаята, вземайки чантата му за фитнес и го оставих с Карл в хола. Не знаех дали е добра идея, но трябваше и него да опознае за да разбере, че между мен и него не може да има нищо повече от братска обич. Обаче той дойде, а аз все още не си бях сложила сутиена.
-Карл излезе. Съжалявам за това. - Той посочи червените петна по гърдите ми.
-Твоят гръб не е по-добре!
Взех черния сутиен от леглото и се опитах да го закопчая, но той започна да го смъква от раменете ми. Устните му бяха на врата ми.
-Не ти ли се ходи на кино!
-Не. - той не спираше да ме целува.
-На колко години си точно? - попитах го, защото беше вр ме да се опознаем повече.
-На 13 септември станах на 26.
-Добре. - Легнах на леглото, а той върху мен. Целуна ме отново. - На 1 юли станах на 21. - отговорих и аз на въпроса ми, защото той не ме попита.
-Добре.
-Ходи ми се на кино. - започнах да мрънкам.
Но той въобще не ме отрази. Устните му си проправяха път надолу. Започнаха от устните ми, минаха през гърдите ми, корема и се спря на ръба на черното ми долнище. Той спря там. Дишаше тежко, а аз усещах косата му по корема ми. Носът му докосваше кожата ми, а устните материята на долнището. И просто стоеше така. Не устоях на изкушението и прокарах пръстите ми в косата му. Беше мека. Тогава той се надигна и ме погледна.
-Съжалявам! Не знам какво ми става, когато съм с теб. Не мога да мисля за нищо друго освен за секс.
-Поласкана съм.
-Наистина ли? И не се сърдиш?
-Не мога да се сърдя. Харесва ми как ти ме харесваш.
-И не се сърдиш, че мисля само как да те чукам?
-Добре, това е малко грубо, но мога да ти го простя.
Той изравни лицето си с моето и сега бяхме очи в очи. Той се усмихна, когато видя моята усмивка.
Целувката му беше лека и нежна, но аз исках и я задълбочих. Погалих лицето му. Брадата му, която също беше мека, като косата му. И го целунах.
-Брат или сестри имаш ли?
-Имам две сестри. По-голяма и по-малка. И по-малък брат.
-Аз имам само една сестра, по-голяма.
-Това, което ще ти кажа сега може да ти се стори странно.
Бях подготвена за всичко, което щеше да ми каже. Нямаше нищо, което може да ме изненада.
-Ще ми липсваш тази седмица.
-Ще заминеш?
-Четвъртък или най-късно петък ще се върна и повече няма да заминавам. Трябва само да си оправя документите.
-Добре.
-Но не съм сигурен кога ще можем да се видим. Майка ми откачи, че тая вечер няма да остана при нея.
-Само не ми казвай, че си и казал за нас.
-И да съм, какво толкова ще стане? - той се засмя.
-Нищо! Просто е странно.
-Не съм. Щеше много въпроси да задава. Но ѝ обещах, че като се прибера за постоянно, ще прекарам няколко дни с нея.
-Точно така. - започвах все повече да го харесвам.
-Затова ще ти се насладя днес и утре. - целуна ме отново.
-За утре не става. Знам, че си пренебрегнал майка си заради мен днес, но аз не мога да отменя обяда с баща ми утре. Сестра ми ми се обади, че ще закъснее или въобще няма да дойде. А това си е наша традиция. А и след това, което направих вчера сигурно ми е бесен
-Вчера? Това между нас?
Изправих се. Това нямаше връзка с него. Взех си сутиена и този път той не ме спря.
-Няма никаква връзка с теб. Но е дълга история. - взех една измачкана червена тениска и я облякох. - Някой друг път ще ти обясня. - събух долнището и обух сини джинси. Сега вече щях да си обуя червените кецове от вчерашния пазар с Лили.
Почти нищо интересно не си казахме докато вървяхме към киното. Беше близо до дома ми и му предложих да отидем там, защото ми беше любимо и едно от малкото кина, които даваха стари филми.
-Какво искаш да гледаме?
Попита ме той след като погледна списъка с днешните прожекции.
-Ти какви филми харесваш? - попитах го.
-Честно да ти кажа не съм ходил на кино доста отдавна. Може би откакто са давали тези филми. - ударих го по ръката, но него сигурно не го заболя, колкото мен. Той само потърка мястото и се разсмя.
-За наказание, аз ще избера филм. И обичам комедии.
-Добре.
-И анимации.
-Добре. "Внедрени в час 2" или "Ледена епоха 2"
-Чанинг Тейтъм.
-И ти ли?
-Кой друг?
-И двете ми сестри. Когато се видим малката Джоузи започва: "Чанинг това, Чанинг онова...", а голямата Мисти: "Чанинг има нов филм". И полудявам.
-Сестрите са досадни, но пък какво сме без тях?
Отидохме до касата и взехме билетите си. После той взе пупанки и кола. Когато седнахме все още даваха прегледа. Беше за нови филми, но щяха да ги дават в това кино след година-две.
-Незнам. Никога не съм живял с тях.
Трудно ми беше да преглътна това. Беше толкова равнодушен докато го казваше.
-Не ме гледай така! Баща ми се е женил три пъти. Мисти е от първата, аз съм от втората, а Джоузефин и Лиъм са от последната и те двамата са живели най-много с него. Просто защото баща ми е все още женен за майка им.
-Когато мама умря, татко не погледна друга жена. Живяхме тримата. Аз, Кейт и той. Филмът започна.
Въпреки разговора се забавлявахме на филма. Имаше и екшън и аз разбрах, че Тео харесва хоръри. За това нямаше как да се разберем. С мен можеше най-много да гледа някоя екшън комедия.

Белла - Брукс #1 БялоWhere stories live. Discover now