Белла - Брукс #1 Бяло

24

Събудих се в моето легло. Тео го нямаше. Дали въобще се беше случило всичко това? Разбира се, че се беше случило. Все още го усещах в мен. Все още краката ми бяха изтръпнали. Снощните събития ми се изясниха. Сънят, съобщенията, обаждането, таксито. Изплашена погледнах часовника. Беше седем и имах цял час за да се приготвя и да стигна до работа. А докато си вземах душ събитията от нощта продължаваха да се появяват в съзнанието ми. Когато свършихме просто станах и започнах да се обличам. Казах му, че трябва да ставам рано. Той не ми позволи да взема такси и ме докара. Искаше да остане, но аз го отпратих.
Преди да тръгна му писах.
"Снощи беше прекрасно."
Не исках да го разочаровам. Не исках да страда. Исках да го обичам и нищо не ме спираше.
"Обичам те!"
Беше второто ми съобщение. И натиснах копчето за изпращане веднага, за да не размисля. Нямах време да се самосъжалявам, току що осъзнала, че съм влюбена. Докато пътувах към работа се надявах да ми пише. Нямаше ново съобщение от него, след снощното, когато ми написа, че се е прибрал. Нямаше отговор на моето. Надявах се, че все още спи.