Белла - Брукс #1 Бяло

25

Отидох на време на работа. Анет я нямаше. Маркъс Алекзандър също го нямаше. И май имах време да го потърся в интернет. Но не успях. Моник ме задърпа към стаята за почивка.
-Вълнуваш ли се?
-По скоро съм притеснена.
-Няма от какво да се притесняваш.
-Не съм го виждала. Покрай Тео и Карл не ми остана време да го потърся и да разбера нещо за него.
-Трудна работа да откриеш нещо за него. Той стои в сянка.
-Мислех, че е известен плейбой?
-Не е толкова известен.
Изпих кафето си на екс. Не беше чак толкова горещо. Не, не беше. Само цял ден нямаше да мога да усещам вкуса на храната.
-Анет е тук.
Алексис влезе и веднага започна да й прави кафе.
-Аз изчезвам.
Моник напусна стаята и аз тръгнах след нея, но Алексис ме спря.
-Изчакай!
-Какво?
-Ела насам!
Приближих се към нея и погледнах затворената врата.
-Ще ми правиш ли компания докато Маркъс пристигне? Ако въобще пристигне. Анет е по-изнервена и от теб.
Алексис много говореше. Може би трябваше да я попитам нещо.
-Колко сте близки с Моник? - попита ме тя.
-Ами познаваме се от седмица. Обядвахме няколко пъти заедно. Харесвам я. Може ли и аз да те питам нещо?
-Разбира се. Само да занесем това на Анет.
Изчаках я да остави кафето на шефката и когато излезе ме дръпна в един ъгъл.
-Погледни ги.
Обърнах се към Роузи Бенет. Бях забелязала още като дойдох как се подсмихва. Все още не сваляше усмивката от лицето си. Погледнах и Моник, която също се усмихваше. Нямах представа какво ставаше.
-Моник е най-добрата приятелка на Маркъс и беше влюбена в Роузи, но Роузи е правила секс с Маркъс. До колкото знам само веднъж, но нищо чудно да си въобразява разни неща. Тя си е такава.
Устата ми се отвори. Свалих очилата от лицето ми. Не можех да повярвам на това, което чувам. Цяла седмица се опитвах да разбера какво става, а просто е трябвало да изчакам Алексис.
-Носи се слух, че Маркъс е спал с Рокси защото тя е обидила с нещо Моник. Не съм много сигурна какво точно е ставало, но Моник и Маркъс наистина могат да стъжнят живота на някого. И трябва да се пазиш, защото Маркъс обича...нали се сещаш?
-Подочух, че е малко плейбой.
-Ами да, но до колкото разбрах ти си имаш приятел.
-Да.
-И още нещо. Рокси се надяваше тя да му стане асистентка.
-Ето защо миналата седмица ме гледаше на криво!
Двете се засмяхме.
-Добре, отивам да работя. Ако има нещо - свиркай. На линия съм постоянно.
-И ти свиркай, особено ако дойде Маркъс.
Алексис изчезна към кабинета на Анет, а аз продължих да чакам новият ми шеф.
***
Денят минаваше бавно. Него го нямаше. Нямаше отговор и от Тео. Бях напрегната, но Моник все ми намираше някаква задача за да се разсейвам. Определено сега я гледах с малко по-различен поглед. Хвърлях по някой поглед и на Рокси. Тя все така се усмихваше. Сякаш ми се смееше. Подиграваше ми се, но аз бях наета от Анет Уилямс и нямах намерение да ѝ доставям удоволствие. Вършех си работата и чаках.
Десет минути преди обедната почивка Моник ме замъка в дамската тоалетна. Трябваше ли да се притеснявам от нея? Тя знаеше, че имам приятел.
-Какво ти разказа Алексис?
-Каза ми на кратко, защо с Рокси не се харесвате.
Тя закри очите си с ръка.
-Не се притеснявай. Това не е от значение за мен. Важното е какъв човек си.
-А ако ти кажа, че си падам по теб?
-Ами ти много добре знаеш, че аз не си падам по теб. Имам си приятел.
-А опитвала ли си?
-Какво? С друго момиче, не съм!
-Ще имаш голям проблем с Маркъс.
-Защо?
-Двамата имаме един и същи вкус за момичета, Ашли.
Гледах Моник и бавно осъзнавах какво точно ми казва. Маркъс щеше да си падне по мен, обаче аз обичах Тео. Край. Никакви проблеми нямаше да имам с него, а и той ми беше шеф. Не бях толкова глупава за колкото ме мислеха.
-Хайде да изчезваме от тук.
***
Когато се върнахме всички се бяха събрали и си шушукаха. Когато ме видяха - млъкнаха.
-Той е тук. Успех. - Моник ме потупа по рамото и изчезна на някъде.
От кабинета на Анет се чуваха викове. Нямаше да го понеса. Погледнах към Рокси, а тя беше повече от доволна. Мислех, че днес щях да се размина с обяда.