Белла - Брукс #1 Бяло

17

Събуди ме ароматът на кафе и черната опашка на Кити. Когато отворих очи, върхът на пухкавата опашка ме галеше по брадичката, а котето беше легнало на корема ми. Бях сама, а в стаята съвсем леко се промъкваше светлина от притворената врата. Погледнах часовника. Беше шест сутринта. Очите ми отново започнаха да се пълнят със сълзи. Карл щеше да си отиде, а аз нямах право да искам от него да остане тук. Не трябваше да ставам егоистка, въпреки че страшно много го исках до мен. Взех Кити и я оставих на пода. Погледнах мястото до мен. Възглавницата все още имаше формата на главата на Тео. Докоснах чаршафа, все още беше топъл. Изправих се и се протегнах, котето също се протягаше. Бях облечена с розовата ми пижама на червени цветчета. Дочух гласовете в кухнята. Тео и Карл си говореха нещо, но не можех да различа думите. Влязох в банята и включих светлините. От огледалото ме гледаше рошаво момиче с подпухнали от плач очи. Трябваше да я преобразя в красива млада дама и да я накарам да отиде на работа, колкото и да беше трудно. Исках цял ден да остана в леглото и да плача, но не можех да си го позволя. Вече бях самостоятелна и то по мое желание. Трябваше да бъда силна.
Обух сив панталон и бяла риза, черни обувки на висок ток и взех сакото ми.
Момчетата ядяха корнфлейкс с мляко и пиеха кафе.
-Добро утро! - каза Тео, когато ме видя. - Днес трябва да пристигнат и останалите мебели.
-Ще бъда у тях за да му помогна. - добави Карл, забил поглед в полупразната си купа с корнфлейкс. Взе една лъжица с капещо мляко и я сложи в устата си.
-Добре. Аз отивам на работа. - обърнах се, но гласът на Тео ме спря.
-Няма ли да закусиш?
Обърнах се към него и се усмихнах.
-Не съм гладна. - той знаеше много добре, че се чувствах зле. Изправи се и дойде до мен. Целунах го.
-Кафе?
-Ще пия на работа.
Карл беше зад мен, когато се обърнах. Не го бях усетила когато се е изправил. Той, както и Тео бяха без тениски. Прегърна ме и ме стисна силно.
-Ще ми липсваш много, Аш.
-Тогава не заминавай!
Усещах как сълзите отново пълнят очите ми.
-Трябва да го направя.
-Знам.
-Твърде дълго го отлагах, и то само защото исках да съм близо до теб. До последно си мислех, че ще искаш да дойдеш с мен, но не мога да те накарам да зарежеш всичко тук.

Можех да го направя, но това беше негова мечта, не моя. Обичах Ню Йорк и тук беше моят дом. Семейството ми беше тук. Татко, Кейт, а сега и Тео. Само Карл сега щеше да го напусне, но исках да изпълни мечтата си. И все пак егоистката в мен желаеше там да не му хареса и да се върне, възможно най-бързо.
Тео ме изпрати до вратата. Радвах се, че беше тук. Че щеше да прекара деня си с Карл. Снощи искаше да си отиде за да прекарам време с най-добрия ми приятел, но остана когато го помолих и без да правим секс, той стоя и ме гушка, а аз плачех на рамото му докато заспя. Той беше перфектното гадже. Трябваше да му има нещо.